Причина за заседанието е отмененото от Върховния административен съд решение на Министерския съвет за увеличението ѝ. Синдикатите и работодателите отново са на противоположно мнение за увеличението на минималното възнаграждение.

Тази година минималната работна заплата трябва да се увеличи два пъти. От началото на януари тя е 360 лева, което е скок с 20 лева спрямо размера ѝ през декември. През юли трябва да има ново увеличение – до 380 лева. След като работодателските организации обжалваха решението на Министерския съвет, защото не е надлежно съгласувано в Съвета за тристранно сътрудничество, сега то ще бъде обсъдено отново. Въпреки формалната победа в съда от страна на работодателите, организациите са категорични, че "делото е имало дисциплиниращ характер" и до реални промени няма да се стигне.

Становището на правителството, изказано от ресорния вицепремиер Ивайло Калфин, е, че увеличението на минималната работна заплата е обсъдено в рамките на дискусиите по бюджета за тази година.

Нормално би било през цялата година да се запази минималната работна заплата в размер на 360 лева, коментира по БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

Последните препоръки на Съвета на Европа казват, че трябва да се търси баланс между подпомагане на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и защита на трудовите доходи, от друга. Съветът смята, че този баланс е нарушен заради покачването на минималната работна заплата, без ясна система и правила, което поражда несигурност. Затова този диалог не е излишен. Би било мъдро да се мисли дали от 1-ви юли да се увеличава минималната работна заплата допълнително, тъй като актуализираната средносрочна макроикономическа прогноза на правителството сочи само 1,4 ръст на БВП, компенсация на 1 зает от 1,8% и средногодишна дефлация – 0,6% и изведнъж ръст на минималната заплата от близо 12%. Това е средно над 10 пъти повече. Този ръст е необоснован.

Йоанис Партениотис, който е вицепрезидента на КТ "Подкрепа", заяви, че позицията на министър Калфин е стъпка в правилната посока. "Линията на бедност за 2015 година е 286 лева. Ако стъпим на сегашния размер на минималната заплата – 360 лева, се получава, че българинът, който получава минимално възнаграждение, пада под тази линия на бедност и получава чисти 282 лева, след като му се приспаднат здравни, социалните осигуровки и данък общ доход. При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1-ви юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност", посочи синдикалистът.