Като основен критерий в новата наредба е уседналостта
Столичния общински съвет прие днес новата наредба за прием на ученици в първи клас. Новото в нея е, че основният критерий е уседналостта, съобщава БНТ.
Най-голямо предимство имат деца, чиито семейства са живели повече от три години в прилежащия район на училището.
Следват семействата, живели от една до три години в района и тези, които са променили адреса си през последната година. Има и допълнителни критерии за прием - като сред тях най-много точки - 22 - получават деца, чиито братя и сестри учат в желаното училище.
Точки получават и децата с починали родители, с трайни увреждания и завършили подготвителна група в училището.
Категорично това е по-добрата система, надгражда се над това, което имахме миналата година, обясни зам.-кметът Тодор Чобанов. Знаете, че имаше съществена разлика при начина, при който се изработи наредба 10. Българските общини не бяха поканени да участваш в първата редакция и, респективно, се получиха много странни критерии, които трудно се прилагаха и директорите бяха объркани. Сега ръководството на МОН покани доста по-прагматично. Поканиха ни големите общини, участваха малките общини. Така че текстовете в наредба 10 са далеч по-работещи. Разбира се, животът е големият учител и самата кампания ще ни покаже какви ще са особеностите, аргументира позицията на общинските съветници Чобанов.
Още от Улицата
Илиана Жекова от ГЕРБ: Не е нормално управленските решения за социалното подпомагане да се вземат в обратен ред
Ще продължа да настоявам Министерството да представи пълните мотиви и анализи, преди да бъдат предприети действия, които могат да променят из основи системата на социалното подпомагане
Ивайло Мирчев: Пеевски се нареди сред редовите пътници
Ореолът на недосегаемост не пада с една снимка от нормален полет, а с проверки, документи, произход на средства и реални последици, казва политикът
Нов сигнал за тревога: И лек автомобил проби мантинелата на АМ „Марица“
Поредният тежък инцидент, случил се в разгара на летните пътувания, отново повдига въпроса колко надеждни са предпазните съоръжения по българските пътища