Само дни след взрива в Хитрино Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) публикува наръчник как медиите да отразяват трагични събития.

Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития, без да нараним достойнството им и да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация? Трябва да ли да гледаме на самите себе си, журналистите, като на хора, изложени на травма и да вземем мерки?  На тези и много въпроси от ключово значение за създаването на качествена и етична журналистика отговарят от АЕЖ-България, съставяйки практичен наръчник за отразяване на трагични инциденти. В него екипът на организацията се фокусира върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. 

Журналистическото отразяване на трагични събития носи със себе си тежка отговорност, защото има пряко влияние върху съдбите на пострадалите и техните близки, обществените реакции и възприятия, а в някои случаи дори върху мерките, предприемани от властите.  Предаването на некоректна или сензационна информация може да доведе до необратими последствия. Стресът от съпреживяването на силно травматични ситуации и възможните ефекти върху психиката на самите журналисти също е ключов момент, който в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегван, пише в наръчника.  Използвахме най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ прихотерапевт, подчертават от асоциацията.