Университетски преподаватели искат рестарт на обучението по майчин език

Образователни експерти разработиха нови учебни програми за изучаването в училищата на майчин език. Учени от Пловдив се включиха в екипите, които са съставили плановете по турски и арменски езици. Проектите са качени на интернет страницата на просветното министерство и до 27-и октомври се приемат предложения по тях.

Възможността представителите на различните етноси да изучават майчиния си език съществува у нас от 1991-а година. Така в българската образователна система, но само като избираеми предмети, попадат турският, арменският, ромският език и иврит.

"Изучаването на майчин език по никакъв начин не възпрепятства и не затруднява усвояването на книжовния български език. Напратов – дава възможност за по-доброто усвояване, посредством майчиния си език. С евентуалното приемане на новите учебни програми предстои, надяваме се, и издаването на нови учебници, съобразени с новите учебни програми", коментира д-р Харун Бекир, преподавател по турски език в Пловдивския университет, съобщава БНТ.

Според статистиката обаче през миналата година едва около 7000 деца от турски произход са изучавали майчиния си език, което в пъти по-малко от реалния брой на учениците в страната. Причините са комплексни – от липса на информация сред родителите, до невъзможността на директорите да обезпечат този процес заради липсата на кадри.

"На родителски срещи да се обясни, че има такава възможност за изучаването на майчин език. Съответно родителите да заявят това желание. Ръководството на училището да разясни какъв е процесът, каква е възможността и съответно ползите от изучаването на този език", посочва още университетският преподавател

Манник Шамлъян, преподавател по арменски език в Арменското училище в Пловдив подчертава, че родителите като цяло се съобразяват с решенията на министерството. Това, което им е предложено като възможност, това избират.

В арменското училище в Пловдив майчиният език е сравнително добре застъпен в учебната програма, но само до четвърти клас. Спецификата на този език го прави по-труден за усвояване. Азбуката например се състои от 38 букви, а словоредът е обърнат.

По думите на Шамлъян арменският език е самостоятелна езикова група, няма аналог с други езици и затова децата се затрудняват да го изучават, особено писмения арменски. Езикът понеже не се говори в семействата, въпреки че семействата са арменци, и децата разчитат на знания само в училище, което не е достатъчно, уточнява той.

Новите учебни програми са разработени за съответния клас или за поредната учебна година, в която се изучава предметът. Така, ако дете започне чак в шести клас уроци по майчиния си език, то учителят ще работи по програмата за първи.