Подуправителят на Здравната каса Димитър Петров подал оставка след натиск от министър Петър Москов като решението му било обосновано с непреодолимите различия, при които било по-добре да напусне, за да не създава излишно напрежение на управителя и оперативното ръководство на касата с министерството и евентуално да възникват някакви проблеми на политическо ниво. Петров добави, че е решил да си тръгне, защото не искал да носи отговорност за събития, които предстоят, ако нещата продължават така.

"От 7-8 месеца министерството неистово се опитва да наложи някакво национално споразумение между фирмите за лекарства", заяви Петров пред БНР в четвъртък. Според него лансираният вариант на споразумение облагодетелствал 2-3 фирми "Тези текстове никой не ги приемаше и те не минаха през пленарна зала. Депутатите ги отхвърлиха. Вместо това трябваше да започнем договаряне на отстъпки по една наредба, която трябваше да се приеме от касата и да се публикува от министерството. Вариантът, който ние направихме, беше изключително добър, приет от всички. Вместо този вариант на наредба, Министерството публикува съвсем друг, в който пак беше заложено национално споразумение, без да има никакви законови основания за това", коментира напусналият подуправител.

По думите му, споразумението би дало макрорамка на бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), но крие риск по-евтините медикаменти просто да изчезнат от пазара.

Петров очерта като проблем предложените от здравното министерство законови промени, според които заболяванията, които НЗОК лекува, вече няма да се определят с наредба на министъра, а само с критерии.

"На база на проекта за наредба за критерии, който те публикуваха преди около седмица, касата трябва да определи нов списък със заболявания. Ако те се приложат дословно, ще отпаднат няколко големи групи пациенти. Ако се приложат буква по буква, целият ревматоиден артрит ще отпадне, да речем. Касата ще бъде поставена в условията на "лошата“, а тя или трябва да изпълнява тази наредба, или да си затвори очите, да ги остави в списъка, и да стане уязвима спрямо институции като Сметна палата и др.", посочи бившият подуправител на Здравната каса.

Според него проблем има и при болничната помощ, тъй като методиката, по която НЗОК работи с бюджети на болниците, връща историческото административно бюджетиране в касата, което не е работа на тази институция и ще даде явни негативи в последното тримесечие на годината.

Т. нар. основен и допълнителен пакет са в никаква фаза и касата не може да направи проектобюджета си, нито могат да започнат преговори по Националния рамков договор, а министерството, вместо да направи тези пакети, се занимава с остойностяване на дейности, посочи Петров.