Трите власти в държавата - изпълнителна, законодателна и съдебна, влязоха в остра полемика по време на научна конференция в СУ "Св., посветена на 120 години от приемането на Наказателния закон от 1896 година. Най-наженени  бяха колизиите между съда и прокуратурата, които от много години са обект на безпощадна критика от страна на европейските ни партньори.

Гости на конференцията са председателя на Народното събрание Цецка Цачева, вицепремиера и образователен министър Меглена Кунева, бившия просветен министър Даниел Вълчев, настоящия и бивш председател на ВКС Лозан Панов и Лазар Груев, председателя на КС Борис Велчев, както и обвинител №1 Сотир Цацаров.

Председателят на парламента Цецка Цачева настоя за изготвянето на общоприемлива национална концепция за наказателната политика и именно тя да е основа на новия наказателен кодекс, съобщава news.bg. В своето приветствие Цачева постави въпроса много или малко са 120 години за развитието на наказателно-правната наука, както и за изграждането на капацитет на правораздавателните институции.

Цачева подчерта, че първият български наказателен закон се прилага до 1951 година. Според парламентарния шеф много от принципите му са валидни днес. Още от онова време, по думите й, е заложено съдебната система да правораздава, но тя изтъкна още, че първият наказателен закон е приет с много трудности.

„Днес отново сме изправени пред подобни трудности”, каза Цецка Цачева, изтъквайки намеренията за създаването на нов Наказателен кодекс. В концепцията му трябва да залегнат кои деяния са престъпления и кои нарушения. „Развитието на българското наказателно право не е приключило, то продължава и днес”, изтъкна тя и добави, че 120-годишната история на наказателното законодателство е поставена на изпитание от трансграничната организирана престъпност, трафика на хора, оръжие и наркотици, както и от прането на пари.

Изкушение е да се говори за съдебна реформа, заяви и председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев. Напоследък всички говорят за съдебна реформа, подчерта той. „Само слепи хора могат да си мислят, че съдебната реформа не започва от реформата в МВР”, коментира Велчев. Според него трябва да има ефективни условия за разкриване на престъпленията и за събиране на годни доказателства.

Той директно отправи коментар към главния прокурор Сотир Цацаров, посочвайки, че той едва ли е доволен от ниския процент разкрити корупционни престъпления. Борис Велчев настоява съдебната реформа да започне от МВР.

Той изтъкна достойнствата на действащия Наказателен кодекс, но по мнението му той не може да се противопостави на днешните престъпления. „Особената част на Наказателния кодекс е остаряла”, заяви още председателят на КС и именно там трябвало да се положат усилия.

Велчев настоява още съдебната реформа да не ни кара да живеем в свят на лозунги, а да даде прагматични решения.

С позицията му се съгласи и вицепремиерът Меглена Кунева, която посочи, че е необходим нов Наказателен кодекс. По мнението й обществото очаква по-тежките наказания да са по-ефективни. Тя настоя и за силен политически ангажимент за новия Наказателен кодекс.

Председателят на ВКС Лозан Панов коментира мониторинга на ЕК върху съдебната ни система и според него това наблюдение е заради невъзможността ни да се справим с реформата в правораздаването. Той недоумява защо в обществените и политически коментари не е намерила място идеята за единна европейска прокуратура, а в същото време се подкрепя външното наблюдение върху прокуратурата.