От днес парламентът ще решава бъдещето на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателната служба на Българската народна армия, по известна като Комисия за досиетата. През последните години тя си спечели много противници, защото осветли съпричастност на лица от политическия елит и високите етажи на държавната администрация към репресивния комунистически апарат.

До момента са внесени три коренно различни проектозакона. Първият е на офицера Велизар Енчев, който категорично настоява Комисията да бъде закрита, защото е вредна за националната сигурност. Според Енчев с разкриването на досиетата на свързаните с ДС и военното разузнаване се излагат на опасност българските разузнавачи, работили за страната. Освен това се харчили и много средства.

Вторият проектозакон е на Атанас Мерджанов и група народни представители от БСП. Те настояват за закриване на Комисията в този и вид и трансформирането й в Институт за националната памет. Реално проектозаконът предвижда ограничаване на действията на Комисията, отпадане на формата на проверка и действие в по-мек вариант. Вносителите настояват да не се политизира работата й. Експерти смятат, че исканията им са популистки, защото ръководството на един бъдещ Институт за националната памет пак ще се избира от парламента, а работата му ще бъде свързана пряко с политически събития. Освен това изглежда абсурдно БСП да говори за национална памет, след като отказват престъпленията на комунизма да влезнат в учебниците по история.

Третият проектозакон е иницииран от депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок. Той предвижда разширяване на приоритетите и сферите на действие на сегашната Комисия по досиетата. Идеята е да се проверяват за принадлежност и длъжности и действия, които до сега не са били обект, защото когато е писан настоящият закон, те не са съществували. Става дума за проверка на районни кметове, зам. кметове, съдебни заседатели, членове на КЗК, КФН и др.. Законът предвижда въвеждане и на така наречената предварителна проверка. Тя предвижда когато дадено лице се явява за конкурс за длъжност, да може да се прави предварителна проверка и без неговото съгласие.