Близо 700 осъдени на "лишаване от свобода" се укриват

Близо 700 осъдени на "лишаване от свобода" се укриват, а тенденцията не се е променила последните 5-6 години, съобщава БГНЕС.

Според сега действащата нормативна уредба, отклонилите се от изпълнение на наказанието, се обявяват за общодържавно издирване. Част от тях са обявени за издирване и чрез европейска заповед за арест и от Интерпол. Отговорност за издирването на осъдените лица, които са се отклонили от правосъдието, имат Министерство на правосъдието, МВР и прокуратурата.

Всяка година срещу повече от 4000 души се прилагат текстовете от НПК, които предвиждат изпълнението на влязла в сила присъда "лишаване от свобода". Около 700 от тях обаче не биват откривани от съдебната охрана. Полицията успява да открие около 250 от обявените за издирване, още толкова се явяват сами да изтърпят присъдите си, макар и след като вече са били обявени за общодържавно издирване. Около 20-25% (около 200 души) от "изчезналите" обаче не биват откривани от правоохранителните органи.

Най-актуалният пример е за рецидивиста Илиян Здравков, извършител на убийството на 23-годишната студентка Вероника Здравкова във Велико Търново, е успял да се укрие. Дни преди да убие Вероника, Здравков е обявен и за общодържавно издирване. През януари 2015 г. рецидивистът е получил ефективна присъда "лишаване от свобода" от съда в Казанлък. Органите на Министерството на правосъдието обаче не го открили на домашния му адрес, след което предали материалите на прокуратурата и полицията.

Заради зачестилите случаи на бягства на осъдени лица, точно преди месец, главният прокурор Сотир Цацаров представи директно на премиера Бойко Борисов и на председателя на Народното събрание Цецка Цачева проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които целят "повишаване ефективността на мерките за процесуална принуда". Идеите на прокуратурата вече бяха приети на първо четене от Правната комисия на НС. Те предвиждат на обвиняеми и подсъдими, с наложена забрана да напускат страната, да им бъдат отнемани личните карти и паспортите, като им се издават заместващи документи. Мярката "подписка" да бъде допълнена със забрана за напускане на местоживеенето, както и да се въведе периодична регистрация в полицията, нещо, което сега не се прилага ефективно, са други от предложенията на прокуратурата. Освен това, държавното обвинение поиска на обвиняеми и подсъдими, които са с мярка за неотклонение "домашен арест" да им се слагат проследяващи гривни, а на лица, за които се предвижда присъда от над 10 години затвор, това да е достатъчен аргумент, за да им се иска постоянна мярка "задържане под стража", с мотив, че съществува опасност да се укрият.

Предложенията на прокуратура срещаха съпротива от страна на правозащитници, както и от страна на ръководителя на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС съдия Павлина Панова. Очаква се промените в НПК, внесени от прокуратурата, да бъдат приети от депутатите в следващите седмици.