НЗОК бе осъдена да заплати на МБАЛ „Свети Николай Чудотворец” ЕООД в град Ловеч сумата от 16 007 лева в едно със законната лихва до датата на завеждане на иска в размер на 3980.47 лева, плюс лихвата до датата на окончателното изплащане на главницата. На общинската болница са присъдени и направените разноски в размер на 1799 лева, съобщава Центърът за защита правата в здравеопазването.
Софийския районен съд посочва в мотивите си, че от представените медицински документи се установява, че работата е била изпълнена по сключен договор. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че болницата е извършил медицинските дейности и че същите са документирани съобразно изискванията на закона. Единственият спорен между страните въпрос се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на реално извършени и отчетени от него медицински дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
На задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен избор на изпълнител на тези дейности. НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет / чл. 45 ал. 1 от ЗЗО / на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител. Същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето ѝ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурените лица на каквото ѝ да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. С превишението на тези лимити болницата не е надхвърлила обема на възложената ѝ работа доколкото не касата, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител е възложител.
Следователно превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не може да остане и не е предвидено да остане неразплатена. Напротив - изрично е предвидено заплащането й със средства от резерва на бюджета на НЗОК.
Определянето на лимита от страна на НЗОК би следвало да се извърши преди началото на периода - т.е. преди извършването на дейностите и за това винаги има прогнозен характер. За това и не би следвало изпълнителят да бъде санкциониран, поради отклонение от така направената от НЗОК прогноза. Правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания.
Фактор
Софийския районен съд посочва в мотивите си, че от представените медицински документи се установява, че работата е била изпълнена по сключен договор. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че болницата е извършил медицинските дейности и че същите са документирани съобразно изискванията на закона. Единственият спорен между страните въпрос се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на реално извършени и отчетени от него медицински дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
На задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен избор на изпълнител на тези дейности. НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет / чл. 45 ал. 1 от ЗЗО / на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител. Същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето ѝ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурените лица на каквото ѝ да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. С превишението на тези лимити болницата не е надхвърлила обема на възложената ѝ работа доколкото не касата, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител е възложител.
Следователно превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не може да остане и не е предвидено да остане неразплатена. Напротив - изрично е предвидено заплащането й със средства от резерва на бюджета на НЗОК.
Определянето на лимита от страна на НЗОК би следвало да се извърши преди началото на периода - т.е. преди извършването на дейностите и за това винаги има прогнозен характер. За това и не би следвало изпълнителят да бъде санкциониран, поради отклонение от така направената от НЗОК прогноза. Правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания.
Още от Закон и ред
Веселин Вучков: Който обещава бързи решение на проблемите в съдебната система, е далеч от истината
Бившият вътрешен министър заяви още, че приема номинацията отговорно и има амбиция да работи за промени в тази ключова важна тема
Правосъдният министър: Има индикации, че в кабинета на Сарафов се е случвало прегрупиране във връзка с избора на нов ВСС
Много бих искал да се стигне в разплитането на всички тези кръгове и мрежи до компроматните банки, до това кой ги държи и какво постига с това, че ги държи тези банки, изтъкна Николай Найденов
Върховният административен съд спаси Сарафов, помилва го от уволнение
Колегията прие, че са изтекли давностните срокове за образуване на дисциплинарни дела по отношение на две от нарушенията му, за които твърдеше служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов