КОНПИ за Панов: Неприемливо е магистрат да използва институцията, която представлява, за да се постави извън закона

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отговори на писмото на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, в което той твърди, че е поканен за обяснения в разрез с Конституцията.

Лозан Панов е поканен в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за вземане на обяснения във връзка с ревизионен акт от Националната агенция по приходите (НАП) на базата на законовите правомощия на Комисията да прави проверка за потенциални корупционни действия на лица, заемащи висши държавни длъжности, съобщават от Комисията.

Панов е поканен в лично качество, на служебния му адрес, съгласно разпоредбите на процесуалните закони.

В правомощията на КПКОНПИ е да взема обяснения от граждани във връзка с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Това е предвидено както в чл.104, ал.1, т.5 (противодействие на корупцията), така и в чл.114, ал.2, т.2 (незаконно придобито имущество) от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

При осъществяване на тези правомощия на Комисията, законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите. Нещо повече, ЗПКОНПИ изрично посочва, че КПКОНПИ е органът, който разследва потенциално корупционно поведение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, изредени в чл.6, ал.1 и председателят на ВКС е упоменат на първо място в т.7 на посочената алинея.

Както става ясно от чл.6, ал.2, по отношение на магистратите ЗПКОНПИ прави разграничение на органа, пред когото те подават декларации за имущество и който прави проверки за конфликт на интереси, но не и по отношение на проверките за корупционно поведение. На базата на тези разпоредби до момента органите на КПКОНПИ са вземали обяснения от магистрати.

КПКОНПИ смята за неприемливо самоидентифицирането на един магистрат с цялата съдебна власт и използването на институцията, която представлява като основание да се постави извън закона. Разделението на властите означава ненамеса от една власт в работата на друга, а не недосегаемост на представител на една от властите.