Конституционният съд (КС) не видя никакво противоречие с правото на защита и равенството на страните в процеса, гарантирани в основния закон, и лишаването на акционерите в банка от правото на жалба в производството по несъстоятелността ѝ, съобщи "Правен свят". КС отказа да отмени текста от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), според който решението за обявяване на банката в несъстоятелност, с което се определя и началната дата на неплатежоспосбността ѝ, може да бъде оспорено само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата. Въпросният чл. 16 ал. 1 от ЗБН, лишава акционерите от право на жалба, въпреки че са страни в делото за несъстоятелност.

КС не видя противоречие с основния закон и на чл. 11, ал. 3 от ЗБН. Той предвижда, че само квесторите и синдиците представляват банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност.

При вземането на днешното решение са участвали 11 от конституционните съдии, като е отсъствала Стефка Стоева. За това дали акционерите имат право да представляват банката в делото за фалита ѝ всички са били на мнението, че възлагането на това правомощие на квесторите и синдиците, първите назначени от БНБ, а вторите от Фонда за гарантиране на влоговете, не нарушава Конституцията.

За правото на жалба на акционерите с над 5% от капитала на банката в производството по несъстоятелност обаче трима от членовете на КС са застанали на особено мнение. Единият от тях е докладчикът по делото Константин Пенчев, а другите, които не са споделили позицията на мнозинството са Таня Райковска (която преди да влезе в КС ръководеше Търговската колегия на Върховния касационен съд) и Георги Ангелов.

Искането за обявяването за противоконституционни на двата текста от Закона за банковата несъстоятелност дойде от Върховния касационен съд. Съставът, който трябва да се произнесе по несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ), настоя преди да го направи КС да каже дали лишаването от право да представляват банката и да подават жалби на акционерите погазва основния закон и Европейската конвенция за правата на човека. (КС не допусна до разглежда искането в частта му за противоречие с конвенцията и посочи, че според чл.150, ал.2 от Конституцията съставите на ВКС и ВАС могат да го сезират по повод решаването на конкретен правен спор само с искане за обявяване на противоконституционност на приложимия по делото закон - чл.149, ал.1, т.2, предл.1 от Конституцията)

Върховните съдии Тотка Калчева (председател), Ирина Петрова и Вероника Николова (докладчик) спряха делото за фалита на КТБ докато се произнесе КС. Сега процесът трябва да бъде възобновен.

Тъй като КС не се произнесе за противоречие на Закона за банковата несъстоятелност с Европейската конвенция за правата на човека, сега според юристи пред ВКС стои възможността директно да се позове на нея и да признае правото на жалба на акционерите. Още повече, че има две решение на съда в Страсбург за фалирали български банки – Капитал банк и Международната банка за търговия и развитие, по които категорично се завява, че непризнаването на право на жалба на акционерите нарушава конвенцията.

В мотивите си КС отхвърля тезата, застъпвана от върховните съдии и подкрепена от адвокатурата, че квесторите и синдиците не защитават пълноценно правата на банката в процеса, тъй като са в зависимост от БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете. В голямата си част решението е посветено на това да изтъква разликите между производството по несъстоятелност на търговците и това на банките. Последното, повтаря няколко пъти КС, има за цел "във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката". Освен това се сочи, че БНБ назначава квестори на банката на един ранен етап - при опасност от неплатежоспособност. Още тогава управлението на банката вече не е в ръцете на органите ѝ, а на квесторите и впоследствие на временните синдици и това, че те я представляват по делото за фалита е само потвърждение на правилото. "Това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма", заявява КС. И допълва: "Съмнението, че зависимите от БНБ или Фонда представители на банката в процеса по несъстоятелност, няма пълноценно да защитават правата й в процеса, до постановяване на решението по чл. 13 ЗБН, не е достатъчно основание за разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗБН да бъде обявена за противоконституционна. Дори да е налице необходимост от по-добра регламентация, то решението е от компетентността на законодателя, а не на Конституционния съд".

Той обаче прави един полезен коментар, който дава възможно решение при съмнение за противоречие между интересите на банката и представляващите я по делото за фалита:"Съдът би могъл да назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс".

Що се отнася до лишаването на акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала, от право на жалба в производството по несъстоятелност, въпреки че са страни в него, КС се спира най-вече на ограничените правомощия на съда. Изтъква, че за разлика от процедурата по Търговския закон, тази по ЗБН не дава възможност за оздравяване. И посочва, че съдът по несъстоятелността на банка не се произнася дори по това дали тя е изпаднала в неплатежоспособност, а само за началната ѝ дата.Въпросът дали банката е неплатежоспособна се решава в производството по оспорване на решението на БНБ за отнемането на лиценза ѝ, което се развива пред Върховния административен съд, посочва КС.

В решението не се казва в прав текст дали това означава, че конституционните съдии са видели правен интерес за акционерите да обжалват решението за отнемането на лиценза ѝ. В случая с КТБ обаче два състава на Върховния административен съд обявиха точно обратното и не признаха правен интерес на акционерите в банката да атакуват решението на БНБ да вземе лиценза ѝ.

Ето какво казва КС за правото на жалба на акционерите в производството по несъстоятелност: "При тези ограничени правомощия на решаващия съд очевидно е, че и правата на участниците в процеса ще са твърде ограничени и ще се отличават от правата на участниците в исковия процес. Затова и разпоредбите на чл. 46, ал. 3 и чл. 47, ал. 1 ЗБН предвиждат субсидиарно приложение на ГПК, доколкото в ЗБН не са предвидени други правила. Следователно при определяне на правата на встъпилите в процеса акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала на банката, не следва да се изхожда от разпоредбите на ГПК за третите лица в процеса, а от разпоредбите на специалния закон и на тази основа следва да се преценява дали е налице неравенство на участниците в процеса по несъстоятелност. В случая не е налице неравно третиране на встъпилите в съдебния процес акционери, защото за тях липсва правен интерес от обжалването, още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката в това число и Фонда, който е страна в процеса. Налага се крайното заключение, че лишаването на участващите в производството по банкова несъстоятелност акционери с повече от 5 на сто от капитала на банката, от възможността да обжалват решенията на съда по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 ЗБН, съгласно оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1, изр. 3 ЗБН, не противоречи на Конституцията, защото подлежащите на въззивно и касационно обжалване съдебни актове не засягат техните права и законни интереси".