Парламентът избра Гроздан Илиев за конституционен съдия

След два провалени опита за заемане на длъжността от квотата на парламента - на Венета Марковска и Галя Гугушева, правната комисия в парламента изслуша единствения номиниран кандидат Гроздан Илиев.

По кандидатурата на Илиев нямаше никакви разисквания. Иван Костов от Синята коалиция поиска прегласуване заради липсата на гласове на ДПС и БСП. От парламентарната група на ДПС не беше регистриран нито един глас и при прегласуването, а от Коалиция за България - само един.

Илиев отрече да има връзки с БСП, макар и да призна, че е бил член на БКП и голяма част от професионалната му кариера да е преминала преди промените.

Гроздан Илиев подчерта, че не имало никакви предварителни договорки между него и управляващата до вчера партия ГЕРБ. Той беше категоричен, че не се е виждал и не е разговарял и с бившия вече премиер Бойко Борисов.

По думите на Илиев, издигането на кандидатурата му за съдия в Конституционния съд, макар и направено от парламентарно представена партия, не е обвързано с политически ангажимент към която и да е партия. Той подчерта, че не би си позволил такова поведение, защото то би влязло в противоречие със Закона за съдебната власт, според който заеме тази длъжност няма право да членува в политическа партия, да извършва политическа дейност. Според Гроздан Илиев през годините е успял да запази независимостта си, което за него е присъщо и необходимо качество за всеки магистрат.

Илиев не очаква да има компроматна война и уточни: "Ако под понятието компромати вкарвате съдържанието на измислени факти, това би могло да се случи. Вече има такива интерпретации - установяваните от мен оправдателни присъди бяха навързани изкуствено в една верига, търсеше се някаква логическа връзка, каквато няма, за да се внуши, че имам някакви контакти с подземния свят. Всеки от нас, който се появи в публичното пространство, трябва да бъде готов да понесе и удари под кръста", коментира Илиев.

Той допълни, че има как да се въведе възможността за конституционна жалба от граждани. "Дебатът за конституционна жалба в научната общност продължава. В Европа има държави, които я познават. Всяка държава я урежда нормативно спрямо своята специфика. Но ние не бива да й придаваме това значение, което се поддържа в публичното пространство - едва ли не безпрепятствен достъп до Конституционния съд. Тази жалба трябва да получи живот в българската правна действителност, но дотоклова, доколкото с нея ще се преследва защита на основните права и свободи" уточни магистратът.

Нормалното функциониране на Конституционния съд е ключово за провеждането на парламентарните избори. Именно този съд е органът, в който резултатите от вота могат да бъдат обжалвани.