Политически промени ще има, въпросът е колко бързи и дълбоки ще бъдат те. Това каза в интервю за "Фокус" политологът проф. Огнян Минчев. 

"Основният въпрос в българския политически живот, който беше поставен на дневен ред с протестите от лятото на 2020 година - съотношението между статукво и промяна, не беше решен. От една страна, силите на промяната се оказаха по-слаби, отколкото бе необходимо, за да бъдат направени определени промени в политическата система, от друга страна - се оказаха твърде разнородни и една съществена част от тях водят страната не по посока на демократична европейска реформа, а по посока на завръщане в авторитарна диктаторска Евразия. И на трето място силите на статуквото, които управляваха България през първите 20 години на нашия век, на практика се оказаха по-дълбоко вкоренени както в българската икономика, така и в политическата система и успяха да вземат частичен реванш и да оглавят отново управлението на страната", коментира експертът.

Според проф. Минчев цялата тази ситуация показва, че след като не са решени ключови и основни проблеми на развитието на българската демократична политическа система - напрежението ще продължава и промените ще имат натиск да се случват. Друг е въпросът до колко обществените и политически сили ще имат капацитета да ги осъществяват,  добави той.

"В България имаме 2 основни конфликтни разделения. Едното е сблъсъкът Изток - Запад в политиката и обществото. България избра Европа и Западния демократичен модел на развитие, но на практика силите на Изтока, на завръщането в Евразия - никога не са преставали да съществуват. Днес те контролират 1/4 от българските гласоподаватели и се опитват да ги мобилизират за подобна мащабна промяна. За преориентиране на България геополитически от Запад към Изток. Те разчитат на това, че прозападните сили в България са разделени във връзка с 2-рия основен разлом в политиката, а именно разлома между "статукво и промяна". Разломът между олигархично, корупционно управление от една страна и институционална реформа и адаптация на българската политическа система към стандартите на европейското развитие, от друга", каза политологът.