"Потребността да се издигат качествени хора извън непосредствената сфера на политиката е породена от това, че българската политическа класа е сериозно изхабена. На практика е много трудно да номинираш един утвърден политик за каквато и да е позиция и да можеш да прокараш кандидатурата му успешно. Поради това наблюдаваме от началото на 20-и век потребността от "свежа кръв". Номинирането на хора извън политиката говори за това, че все пак е много трудно да влезеш в нея и да се съхраниш като качества, престиж и като човешки авторитет в очите на съгражданите си". Това заяви пред Нова нюз политологът доц. Огнян Минчев по повод кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер с мандата на ГЕРБ-СДС. 

"Нека да хвърлим поглед кои са министър-председателите през последните десетилетия и от къде са дошли. Симеон Сакскобургготски не беше "цар в оставка" преди това, Станишев беше дописник на вестник "Дума", а Кирил Петков беше протеже на Румен Радев. Неговите протежета бяха с опит в малки бизнеси. Проф. Габровски е не просто водещ български неврохирург, а е от тези здравни мениджъри, които успяха в условията на пандемията с на щаба начело с проф. Мутафчийски да управляват всички сложни процеси, свързани с коронавируса в синхрон с полуфункциониращите държавни институции. Неговият административен опит е доста по-голям от този на всички премиери през 21-ви век", каза още доц. Минчев. 

"Предполагам, че проф. Габровски психологически е добре подготвен за предложението, което е получил за позицията на министър-председател. Това е възможно най-добрата личностна кандидатура. В България са много малко хората като проф. Габровски, които биха могли да вненсат личен авторитет на тази позиция. Той е кандидат на ГЕРБ - партия, която се стреми да се релегитимира и отново да се установи в политическия процес, след като през последните 2 години попада под ударите на протеста и на движението за промяна. Проф. Габровски ще има изключително трудна задача, защото се натоварва с тежко политическо наследство. Създаването на правителство в поляризираната ситуация прави тази възможност изключително трудна и малко вероятна. Аз също бих направил аналогия с проф. Анастас Герджиков, защото на практика през ноември миналата година избрахме за втори път Румен Радев, а не проф. Герджиков, който е изключително начетен човек и чрез своите познания можеше много да помогне за общественото и политическото помирение в България. Вместо това, избрахме "човека с юмрука", каквото и да означава това, което до голяма степен обуславя политическата криза, в която се намираме в момента. По същия начин смятам, че ако проф. Габровски успее да създаде правителство, ще направи възможни предпоставките за преодоляването на политическата криза или поне за частично примирение на страните", допълни политологът. 

"Партиите изпитват смесени чувства. В създалата се ситуация, от една страна не искат да поемат отговорността за управление. Това ще означава нагърбване с решаването на повече кризи, които в момента са свръх актуални за обществото. От друга - съществува рискът за това, какви ще бъдат конфигурацията, резултатите и дневният ред след избори през март 2023 г. България би следвало да получи 50 млрд. лв. от европейски фондове. Партиите, които ще получат властта, ще имат достъп до тези средства, което е доста съблазняващо. Т.е., формациите са разделени в своята оценка дали трябва, или не в правителство. За съжаление, партиите на промяната от последните години играят една игра с нулев резултат и са на позицията "всичко или нищо". Тъй като не получават "всичко", са склонни на избори през пролетта, но е вероятно отново да стигнем до още по-задълбочаваща се криза. Това е радикална позиция, която ще е в техен ущърб, както и в ущърб на шансовете за преодоляване на политическата криза", каза още Огнян Минчев.