Огнян Минчев*

Унгарският премиер Орбан и българският президент Радев са двамата най-големи миротворци в Европа. Няма "мирна инициатива" на президента Путин, която тези двама миротворци да не са припознали и да не са подкрепили. Остава да се зададе  "второстепенния" въпрос ЗАЩО? При Радев нещата са относително ясни. В България винаги е имало по-голяма или по-малка част от обществото, готова да се раздели със свободата и идентичността си за да обслужи с робско преклонение имперските амбиции на "матушка" Русия - във всички нейни исторически превъплощения. Радев без съмнение е част от тази общност, от нейната картина на света, от политическата инфраструктура, която гарантира възможно най-голямата степен на контрол на Москва върху България. Неговото избиране през 2016 г. бе промотирано от обществени, корпоративни и други, по-специализирани интереси, изразяващи стратегическите позиции на Русия спрямо нашата страна. Примерите са "легион" и са добре познати, за да се спираме специално на тях. Най-актуалния пример е пословичното "миротворство" на Радев, което той споделя в Европа само с Орбан.

По-интригуващо е "миротворството" на Орбан. Унгария е страна, пазеща жив спомена за агресията на Москва през 1956 г., разгромила въстанието срещу комунистическия режим. Преди това - през 1944-45 г. - сталинисткият валяк премаза унгарската независимост заедно с тази на всички други страни в източна Европа. През 70-те и 80-те години Будапеща излъчи най-мекия - реформистки комунистически режим, насочен към съвместяване на неизбежния съветски контрол и интересите на унгарското общество да живее колкото се може по-свободно при тези обстоятелства на разделена Европа. За средния унгарец е без съмнение очевидно, че ако Путин прегази Украйна, неговите следващи цели ще се фокусират отново върху западните съседи - Балтика, Молдова, Балканите, централна Европа.

Ще дойде отново и реда на Унгария да се раздели със своята независимост.

За езиково и културно уникалното унгарско общество независимостта винаги е била И въпрос за оцеляване на тази уникална идентичност между "немска" и "славянска" Европа.

Дали Орбан не познава тези аргументи за оцеляване на независима Унгария или има по-важни от гл. точка на неговата власт аргументи, които го карат да прави драматични комромиси с дългосрочните интереси на своята страна? За разлика от България, в Унгария няма съществена част от обществото, готова доброволно да се превърне в слугинска котерия на имперска Москва. Всеки, който лицемерно или открито подкрепя кремълската агресия срещу Украйна, обективно застава сред съюзниците на една нова руска агресия към източна Европа. Да се очаква Путин да премаже Украйна и да спре - да не продължи на Запад, е наивно. Неговият режим - както и най-вероятните наследници на неговия режим, се нуждаят от непрекъсната външна агресия за да стабилизират обществената подкрепа за криминалното олигархично управление, чрез което Кремъл изсмуква ресурсите и бъдещето на Русия. 

Орбан води трудна идеологическа война с Брюксел на тема "социални ценности". Интерпретацията на човешките права и на институционалното устройство на една демократична европейска страна е драматично различна при постмодерния либерален елит на западна Европа и преживяващия себе си като европейски лидер на консерватизма Виктор Орбан. Ако специфичната различност на унгарския лидер се изчерпваше с тези разногласия, тя би била по-лесно обяснима, отколкото е цялостното му поведение отвъд институционалните и ценностни различия между постлиберали и консервативни популисти. Но различията не се изчерпват с това. Орбан е основен съюзник на Путин в неговата многостранна агресия спрямо Европа - пропагандна, енергийна, спрямо Украйна - военна. Откога маджарите станаха съюзници на имперската орда?

Орбан активно изгражда балканска ос на съпротива срещу западната стратегия за интеграция

на Балканите в Европа и атлантическия съюз. Силният човек в Будапеща развива специални сърдечни отношения със сръбския президент Вучич - специален съюзник на Путин на Балканите. Лидерът на свръхкорумпирания режим в Скопие до 2016 г. - Груевски - получи убежище в Будапеща, за да не бъде вкаран в затвора след няколко осъдителни присъди за корупция. Орбан се стреми да изгражда източноевропейски съюз на авторитарни лидери и политически режими, противопоставени на това, което може да се нарече европейски мейнстрийм и скептични спрямо атлантическия мейнстрийм на европейската система за сигурност. Путин харесва това. Путин обожава това. Орбан - също. И двамата искат цялата власт - не искат да делят властта с никого. Затова засега са заедно - в една лодка.

Единственият въпрос, който остава без отговор е докога средният унгарец ще бъде склонен да жертва дългосрочните интереси на европейска Унгария заради властовите амбиции на Орбан да притежава толкова власт, колкото притежават и Путин, и Вучич и по-малкото другарче на будапещенския властелин - македончето Груевски?

* Тексът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg