Огнян Минчев*
ПП-ДБ берат плодовете на своя неразумен радикализъм - на категоричното изискване да посочат всички членове на правителството на "сглобката", с изключение на вицепремиера Мария Габриел. Това, че неформално - непублично са се съгласили да приемат за министри номинации на ГЕРБ-ДПС (както се оказа в случая с вътрешния министър) не е проблем. Проблемът е в това, че те настояха да поемат цялата публична отговорност за това управление. С което дадоха възможност на Бойко Борисов и на Делян Пеевски да застанат в изключително благоприятна позиция - да разполагат с реална, но неформална власт, а публично да се изявяват като остри критици на управлението и да си правят денонощен ПР за сметка на не-коалиционните си партньори.
С каква реална изпълнителна власт разполага ПП-ДБ, след като здравният им министър не може да уволни дори директор на болница - Бойко Борисов веднага скача възмутено и обявява парламентарен бойкот. Е, какво може министърът ако дори и това не може? Той министър ли е или пъдарин?
Ситуацията, съгласете се, е уникална. ГЕРБ и ДПС са част от управляващото мнозинство, а лидерите им са най-гласовитата възможна опозиция - ами тя Корнелия и Копейкин не сварват да се обадят опозиционно, да се вредят между Бойко и Делян...
Друго би било ако половината министри бяха на ГЕРБ - властта щеше да бъде публично балансирана, както щеше да бъде публично балансирана и отговорността. ПП-ДБ да си помислят за модела на ротацията - да не би след нея отново да се окажат отговорни за всички проблеми, а Бойко и Делян да останат отговорни само за светлото евроатлантическо бъдеще...
*Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук, заглавието е на Faktor.bg.
Още от България
Костадинов с остра критика към Радев: Оставка, и олигархичният модел окончателно ще бъде разграден
Поводът - решението на МВнР да бъде отзован посланика ни в ОАЕ заради обвързаности с лидера на ДПС Делян Пеевски
Росен Йорданов с нови шокиращи факти около трагедията "Петрохан - Околчица"
По неговите думи една от характеристиките, разграничаваща типовете сексуални насилници, е именно моделът на целенасочен интерес към подрастващите, какъвто е имал Ивайло Калушев
Първо хвалбите, после мълчанието, накрая страхът - така изглежда пътят към диктатурата
Хайде, опитайте се да им дадете още едно разклонение на властта на 25 октомври - президентската власт - и наблюдавайте как ще продължим по пътя на диктатурата, описан накратко по-горе