"Не можем да оценяваме успехите или неуспехите спрямо това, което сме очаквали от прехода. Нашата представа за това накъде отиваме преди 30 години беше романтична, илюзорна, но не и реалистична. Трябва да имаме предвид какво наследство получихме след 1989 г., както и сравнителния план със страни от Централна и Източна Европа, но и с бившите съветски републики". Това каза политологът Огнян Минчев по време на кръгла маса на тема „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем?“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност в столичния хотел „Хилтън“.

"Първото нещо, което успяхме да постигнем в рамките на прехода е една демократизация на българската политическа система. Като имаме предвид какво наследство получихме през десетилетията преди 1989 г. и че на практика започнахме процеса на прехода без структурирана опозиция за разлика от други източноевропейски страни, истинско чудо беше, че създадохме единна опозиция. Тя, в началото на 90-те години, първото правителство начело с Филип Димитров, България показа, че може да постига реални цели в процеса на своята демократизация и обществено реформиране. Колкото и кратко да управлява това правителство, то наложи сравнителна рамка, която по-нататък щеше да бъде непрекъснато използвана в анализи, сравнения и политически двубои", каза още Минчев. 

"По време на прехода имахме възможността през 1997 г. да осъществим мирна революция, която ни даде възможност да напуснем коловоза на олигархичния синтез на българската икономика и българската политика и да осъществим, макар и недостатъчни, институционални реформи и трансформации на българската икономика. Този успех направи възможно България да излезе на пистата на перспективата на своята интеграция към тази част от света, която е развитият, модерен и демократичен свят. Безспорен успех е присъединяването ни в ЕС и НАТО. Сега живеем в епоха, в която всички тези жалони са поставени под въпрос. Говори се, че НАТО е в мозъчна смърт, че ЕС се намира в дълбока криза, от която може и да не излиза. Аз не мисля, че можем да си позволим лукса да третираме НАТО като обект в мозъчна смърт или да мислим за ЕС като изчезващ. За мен са малко странни позициите на български политици, които сякаш третират българската позиция като непрекъснато балансиране между различни възможности. От една страна сме членове на ЕС и на НАТО, от друга – имаме съседи, които не трябва да ядосваме, ще дадем на едните едно, а на другите – друго. За мен това е погрешна преценка. България трябва да защитава своите интереси като част от Европа и от атлантическата общност", допълни политологът. 

"Страната ни обаче не успя да изгради алтернативен обществен елит. През 1989 г. ние наследихме един елит, който беше свързан с тогавашната управляваща партия, но той не беше пълноценен. Това беше една колониална администрация на Съветския съюз, която нямаше потенциала да се реализира като национален елит. За да успеем да възстановим българската държава и да направим достатъчна трансформация на обществото ни, трябваше да изградим този алтернативен елит. Опитите за това бяха направени, но, за съжаление, бяха неуспешни. Фактът, че говорим за това, че живеем във все по-олигархична система, в която икономиката, политиката и обществените отношения са под контрола на една малка група от хора, която не излиза на сцената, а стои полускрита, го доказва. Този „елит“ на т.нар. колониална администрация се трансформира в олигархия, което доведе до това, че не можахме да възстановим суверенната си държава. Направихме демократична система, но без пълноценна правова държава. Именно това доведе до тази лабилност, която преживяваме и в момента. До неяснотата къде отиваме и какво трябва да направим" коментира Огнян Минчев.