Без самоцелна самодейност в политиката ни към РС Македония

Огнян Минчев

Реакциите на вицепремиерите Каракачанов и Захариева по повод решението на правителството на РС Македония да възстанови факултативното обучение по сръбски език в държавните училища са непремерени и излишни. Тези реакции поставят България в ролята на "обидена страна", което е изключително вредно не само за двустранните отношения на София със Скопие, но и в цялостния контекст на отношенията в Балканския регион. Независимо от историческия сантимент и романтизъм на темата "Македония" в българското обществено мнение, българската държава не поддържа някакви специални или романтични отношения със Скопие, за да пледира политико-дипломатически казус на "изневяра" вследствие на определени действия на македонското правителство в отношенията му с официален Белград или със сръбското малцинство край Вардар. Българският национален интерес предполага София да изисква практикуването на определени стандарти в двустранните отношения с РС Македония, които са съвършено безотносителни към отношенията на Скопие с трети страни. България има проблем с недостатъчната степен на сътрудничество с РСМ в области като образование, култура и бизнес, а не с решенията на македонското правителство за сътрудничество с други негови съседи.

Струва ми се, че самоцелната самодейност в изявите на български официални лица по темата "Македония" преминава определени граници на търпимост и започва да ощетява дългосрочните интереси на българската държава в контекста на отношенията й с нейните съседи. В конкретен план: Ако считаме интересите на македонските граждани с българска идентичност в РС Македония за ощетени, необходимо е да предприемем следните стъпки. Първо, да поискаме признаване на българската общност в конституцията на РСМ наред с другите етнически общности, изредени в нея. Второ, да поискаме вписване на българската идентичност в книжата на предстоящото преброяване на населението в РСМ. Трето, да призовем за реципрочно третиране на българската общност - включително като възможност за факултативно изучаване на литературен български език в училищата на републиката, откриване на български културни центрове в по-големи македонски градове и т.н. Повтарям - в случай, че преценим това като необходимо или изгодно за България. Изказвания на български официални лица като гореспоменатите отдалечават възможностите за разрешаване на тези казуси в двустранните отношения, а не ги благоприятстват.