Отказът на парламента да създаде пълноценна изпълнителна власт на ежедневен език се нарича "изнудване"

Огнян Минчев

Връщането на втория мандат от страна на ИТН силно редуцира възможността този парламент да излъчи каквото и да е правителство. Създаването на пълноценна изпълнителна власт е основно задължение на парламента. Отказът от това задължение е пряко послание до избирателите: "Начинът, по който гласувахте не ни харесва. Ще потопим държавата в политическа криза докато ви дойде акълът да гласувате правилно..." На ежедневен език това се нарича изнудване. Още по-сериозни измерения изнудването придобива в настоящия контекст, в който на първата политическа сила останалите парламентарни групи принципно отказаха правото да формира кабинет - по каквито и да е причини. 

От съдържателна гл. точка няма никакви гаранции, че политическата криза, в която навлизаме ще бъде разрешена с едни нови избори. Легитимността на ГЕРБ да управлява ще продължава да бъде отхвърляна от т.нар. "партии на протеста", към които се присламчи и ДПС. Партията на шоуто ИТН ще продължава да страда от политическа импотентност и ще регистрира политическа ерекция само по периферни и деструктивни претенции - като тези за избирателната система, които потенциалните й партньори са склонни да отхвърлят. От тази гл. точка, дали ще вземат повече или по-малко гласове на следващите избори не е от голямо значение.

Демократична България може да отбележи известен ръст на популярност, но без сериозни възможности да надхвърли социологическите рамки на т.нар. "градска десница" - т.е. на либерално ориентираните градски средни слоеве в столицата и няколко други по-големи градове. При следващото раздаване "Изправи се - мутри вън" най-вероятно остават навън. Което обяснява ентусиазма им да правят правителство на всяка цена - да се "жертват" начело с всичките си 14 депутата. Що се отнася до ДПС, партията и етнокорпоративната пирамида зад нея никога не са пропускали да кашират сериозна печалба от всяка политическа криза и безизходица, в която е изпадала страната през последните 30 години. Нещо повече - те са автори на много голяма част от тези кризи и ситуации на безизходица. 

Президентът Радев започва да осъзнава, че неговата предизборна кампания за втори мандат ще протече в цикъл на служебно(и) правителство(а), смесени с политически хаос, което в най-добрия случай е нож с две остриета. Ситуация на политически полуразпад като тази е потенциално опасна както от гл. точка на възможен ръст на авторитарни изкушения вътре в страната, така и от гл. точка на увеличаващи се международни - регионални предизвикателства, които трябва да бъдат смислено управлявани от позициите на българския национален интерес. Би било добре максимален брой избиратели да осъзнаят тези процеси и да направят максималмо информиран избор, вместо да увеличават относителния дял на циркаджиите и клоуните в българската политика.