Огнян Минчев

Връщането на втория мандат от страна на ИТН силно редуцира възможността този парламент да излъчи каквото и да е правителство. Създаването на пълноценна изпълнителна власт е основно задължение на парламента. Отказът от това задължение е пряко послание до избирателите: "Начинът, по който гласувахте не ни харесва. Ще потопим държавата в политическа криза докато ви дойде акълът да гласувате правилно..." На ежедневен език това се нарича изнудване. Още по-сериозни измерения изнудването придобива в настоящия контекст, в който на първата политическа сила останалите парламентарни групи принципно отказаха правото да формира кабинет - по каквито и да е причини. 

От съдържателна гл. точка няма никакви гаранции, че политическата криза, в която навлизаме ще бъде разрешена с едни нови избори. Легитимността на ГЕРБ да управлява ще продължава да бъде отхвърляна от т.нар. "партии на протеста", към които се присламчи и ДПС. Партията на шоуто ИТН ще продължава да страда от политическа импотентност и ще регистрира политическа ерекция само по периферни и деструктивни претенции - като тези за избирателната система, които потенциалните й партньори са склонни да отхвърлят. От тази гл. точка, дали ще вземат повече или по-малко гласове на следващите избори не е от голямо значение.

Демократична България може да отбележи известен ръст на популярност, но без сериозни възможности да надхвърли социологическите рамки на т.нар. "градска десница" - т.е. на либерално ориентираните градски средни слоеве в столицата и няколко други по-големи градове. При следващото раздаване "Изправи се - мутри вън" най-вероятно остават навън. Което обяснява ентусиазма им да правят правителство на всяка цена - да се "жертват" начело с всичките си 14 депутата. Що се отнася до ДПС, партията и етнокорпоративната пирамида зад нея никога не са пропускали да кашират сериозна печалба от всяка политическа криза и безизходица, в която е изпадала страната през последните 30 години. Нещо повече - те са автори на много голяма част от тези кризи и ситуации на безизходица. 

Президентът Радев започва да осъзнава, че неговата предизборна кампания за втори мандат ще протече в цикъл на служебно(и) правителство(а), смесени с политически хаос, което в най-добрия случай е нож с две остриета. Ситуация на политически полуразпад като тази е потенциално опасна както от гл. точка на възможен ръст на авторитарни изкушения вътре в страната, така и от гл. точка на увеличаващи се международни - регионални предизвикателства, които трябва да бъдат смислено управлявани от позициите на българския национален интерес. Би било добре максимален брой избиратели да осъзнаят тези процеси и да направят максималмо информиран избор, вместо да увеличават относителния дял на циркаджиите и клоуните в българската политика.