Огнян Минчев

За съжаление, в преломни времена България отново се управлява от хора, за които е трудно да осмислят националния интерес в неговата перспектива при подобна сложна конфигурация и противопоставяне на мощни фактори в региона на Балканите. 
Проблемите започнаха при управлението на ГЕРБ през 2019 г. когато Б. Борисов без видима на повърхността причина рязко промени поведението на държавата в отношенията със Скопие. След като в продължение на 2-3 години София се възползва от наложената върху Скопие политическа промяна, оглавена от премиера Зоран Заев, през октомври 2019 г. НС прие т.нар. "рамкова позиция" за отношенията с РС Македония, която отново замрази двустранния диалог. Борисов не коментира този завой на 180 градуса, а го остави в ръцете на Каракачанов - "специалист по темата" и на външния министър Захариева, която не притежаваше достатъчно опит и експертиза за да формулира ясно и логично българските претенции. 

Днес поредният "македонски въпрос" е в ръцете на съперника на Борисов - Румен Радев, но неговата перспектива за уреждане на един от най-заплетените проблеми на българското  историческо и политическо наследство не изглежда по-убедителна от тази на предшественика му. Няколко души с дипломатическо CV влязоха по-плътно в обкръжението му и го убедиха, че ще може да излезе от порочния кръг ако премести смиловия акцент на двустранния спор от трудно обозримата ревизия на историята към правата на българите в македонската държава. Тези права наистина трябва да бъдат защитавани. Но тяхното регламентиране трябва да бъде финален акорд, а не увертюра в уреждането на отношенията между София и Скопие. 

Върху българската позиция за отношенията със Скопие и в частност - за преговорния процес на РСМ за членство в ЕС - влияят поредица от фактори, които са повече или по-малко скрити от видимата повърхност. Определени столици в ЕС не бързат с разширяването на ЕС към Западните Балкани и оказват непублично влияние върху политическия процес на присъединяване на региона. Белград, затънал без обозрима перспектива в спор за признаване на Косово не би желал да види Скопие в ЕС преди своето собствено присъединяване, което се отлага за по-далечно бъдеще. Стратегията на Москва да увеличава влиянието си в региона преминава през засилване противоречията и конфликтите на балканските страни  и извеждане на Сърбия отново начело в процеса на многостранния диалог в региона. За Вашингтон и Берлин обратно, интеграцията на Западните Балкани в хомогенизиран модел на сътрудничество, оказващ натиск върху Белград да избира между присъединяване и изолация е ключът към желаното бъдеще на балканския регион.

В този противоречив процес на сблъсък на съперничещи си интереси за България съществуват богати възможности да утвърди своето влияние както в отношенията с РСМ, така и в регионалния процес като цяло - в условията на една нова конфигурация, премахваща изолацията на София след един век маргинално геополитическо битие на Балканите. Уви, за тази цел се изисква политическа воля, експертиза, компетентност и независимост. Досега намръщената българска претенция на "рамковата позиция" породи гняв сред македонците и покачи високо акциите на българофобите край Вардар. Белград лансира нова инициатива - Open Balkan - към която Скопие и Тирана ентусиазирано се присъединиха, след като преговорният им процес остава блокиран от София. Сръбският телеком стъпи отново в Скопие и заяви закупуване на голямата част от македонските кабеларки, които вече ще излъчват съдържание, внесено от Белград. 

Загрижеността на Румен Радев за правата на българите край Вардар е сама по себе си похвална, ако би била част от една много по-широка визия за това какви са интересите и перспективите на българската официална политика към Скопие и в по-широк регионален контекст поне в средносрочна перспектива. На този етап имаме тежкото подозрение, че позициите на "силния човек" в София се формират под противоречивото въздействие на нарастващ натиск за решаване на проблема със Скопие от запад, на съветници и съвети, повлияни от приориотети на североизток и на проекторешения дефинирани от малцина едностранчиво мислещи експерти по региона от едни тукашни дипломатически дружества. Какво ще произлезе от смесването на тези елементи в коктейла на предстоящите еднолични решения по темата - предстои да видим. Едно е най-вероятно за съжаление - отново работим "на парче" и отново "отбиваме номера". Пропуснахме златно време за поемане на инициативата и за промяна на статута на регионалните отношения в полза на едно ново и необратимо сближаване между България и Македония. Инициативата отново взеха тези, които живеят и властват от конфликта, а не от сътрудничеството между София и Скопие. Знание и опит ли не ни достигна или твърдост в защита на собствения ни интерес...