Огнян Минчев

От дестилетия насам Газпром и Лукоил са хранилките на българската олигархия - както политическа, така и корпоративна. Скъсването на отношенията с която и да е от двете - или за предпочитане И с двете - би означавало сериозно преструктуриране на контрола, който българската олигархия упражнява върху обществото и държавата. Няма ни най-малък шанс за каквото и да е ограничаване (да не говорим за рязко намаляване) на корупционните взаимодействия във върховете на властта и в корпоративното задкулисие, без скъсването на отношенията с двете "майки кърмилници" на посткомунистическата системна корупция.  

Нужно ли е да пояснявам, че в България няма политическа воля и корпоративно примирение с перспективата двата мощни корупционни фактора на руския колониален контрол да бъдат отстранени? Единственият начин това да се случи би бил силен натиск отвън - от Брюксел и от Вашингтон. Проблемът е в това, че промени за добро в България по принцип се правят само с натиск отвън - от 1989 г. насам, и до ден днешен. Затова значителна част от българското общество е лесно да бъде убедено, че "американците пак ни се месят...", че "новият голям брат пак не харесва българо-руската дружба" и тем подобни идиотии... За такива нашенци на времето дядо Петко Рачов Славейков беше казал - "ти доброто му го навираш у г@зо, па оно го пърда..."