Уолтър Ръсел Мийд е сред най-високо стоящите мислители на Америка в областта на стратегическите изследвания и международните отношения. Неговият анализ на настоящето състояние на Европа и на Русия е болезнено откровен и верен. Това, което липсва на този анализ е погледа върху самите Съединени щати. (виж ТУК) Разяждащата Европа болест на примирението, неглижирането на сигурността, слугуването на левичарски културни и социални утопии са феномени, които засягат дълбоко и сериозно и самата Америка. За разлика от Европа, Америка има и едно все по-силно и радикално консервативно политическо крило - каквото в Европа днес се формира на национална основа, но неизбежно ще се консолидира и в европейските институции. Болестта на Европа е единият вектор на слабостта на Запада.

Вторият вектор, за който Мийд не говори, е рязко ожесточаващата се културна война в Съединените щати. На единия полюс са глобалистите и постмодерните либерали, които управляваха епохата на либералния консенсус след Студената война. Този полюс комбинира радикалния глобален пазарнизъм с настойчиво прокарване на най-ексцентричните културни феномени в западния свят като норми на поведение в обществото, осветени от закона. Този културен радикализъм намери за необходимо не само да се самопропагандира, но премина и към публични репресии спрямо тези, които не бяха съгласни да живеят по законите на политическата коректност, джендърния плурализъм и надбягващия се с времето миграционен космополитизъм. На другия полюс на американската междукултурна война са религиозните традиционалисти, изолационистко-националистическите консерватори, протекционистите, осъждащи "жертването" на Америка от страна на нейните елити в полза на глобализацията.

Тръмп говори убедително от позициите на тези хора и разполага с тяхната подкрепа, макар и да има трудни отношения с елита на собствената си Републиканска партия. Културната война в Америка достигна кресчендо с избора на Тръмп и показва всички признаци на по-нататъшно ожесточаване. На този фон, флиртът на Тръмп с Владимир Путин задълбочава както кризата и поляризацията между институциите на федералната държава в САЩ, така и нанася тежък удар върху опитващата се - бавно и неефективно - да се събере в оцеляваща стратегия Европа. Ударите по Европа с търговска война и зле прикрити опити за ревизия на Атлантическия съюз допълнително задълбочават както вътрешноамериканската криза, така и - най-вече - трансатлантическите отношения.

В тази ситуация режимът в Москва получава нещо повече от така необходимата глътка въздух за оцеляване на фона на своите икономически и демографски неблагополучия. Кремъл получава истински шанс - отворен коридор да разделя и противопоставя едни на други европейците, а също така и атлантическите партньори. Докъде би могло да доведе всичко това зависи от решимостта на самия Тръмп да върви по избрания път на компромис на всяка цена с Москва, както и от способността на Европа да се вземе в ръце независимо от изострящите се вътрешно европейски конфликти. 

В Европа е време да си спомним известните думи на Бенджамин Франклин - "По-добре е да се държим заедно, вместо най-вероятно да ни обесят поотделно".("We must, indeed, all hang together or, most assuredly, we shall all hang separately.") А както Европа, така и Америка трябва да си припомнят, че силата на една демократична нация и на един демократичен съюз е в способността им да манифестират своите различия и да постигат гъвкаво съгласие в името на общите си цели. Радикализмът днес води към небитие. Умереността, прагматизмът и способността да съчетаем ценностите на демократичната ни традиция с приоритетите на настъпващата промяна са единствения път към оцеляване и успех.
*Коментарът е публикуван на личната страница на Огнян Минчев във Фейсбук, заглавието е на Faktor.bg.