"Борбата между отделните представители на политическите сили, която наблюдаваме в медиите, е изключително повърхностна, личностно фокусирана и хаотична". Това заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. Огнян Минчев. 

"Няма обмен на идеи, няма позиции, които биха разкрили видима стратегическа цел на партиите. В тази кампания нещата отидоха дори дотам, че политически сили, за които се счита, че ще получат средно висок резултат – като новоучредената „Има такъв народ“ например, дори отказват да участват в дебатите. Държат се в зона на някаква сенчеста загадъчност. Този характер на кампанията е доказателство за кризисни процеси в българската политика, които могат да бъдат определени като липса на възможност за създаване на жизнена алтернатива на статуквото“, смята проф. Минчев за ситуацията у нас преди вота на 4 април.

Според него кадрите, с които разполагат партиите и които подредиха в партийните си листи, не впечатляват с особен личен потенциал. От друга страна политическите сили, смята проф. Минчев, се стремят да отговорят на нарастващите очаквания на значителна част от избирателите за силен личностен компонент в избора. Това е и една от причините да залагат на популярни лица.

„В продължение на повече от едно десетилетие българското обществено мнение е безмилостно помпано с илюзиите на т. нар. мажоритарна система, която се разглежда като панацея. Ако хората гласуват за кандидати в едномандатни избирателни окръзи, вместо за списък от кандидати от по-големи многомандатни райони, то тогава от някъде ще „паднат“ влиятелни, умни и кадърни личности, че българската политика ще се промени, подобно на превръщането на Пепеляшка в принцеса. Тези очаквания, макар и митологични, създават и мотивация да включват в листите ексцентрични хора, които много рядко са подходящи за рутинната и ежедневна политическа работа, която е сериозна. Изисква експертиза, изисква и упоритост. Личности, които са свикнали да правят шоу или да оценяват шоу като членове на жури, едва ли са най-подходящото присъствие“, категоричен е проф. Минчев.

Той е поредният анализатор на политическите процеси у нас, който отдава голямо значение на избирателната активност като предпоставка за изхода от вота. „Ако тя е достатъчно висока, обикновено на парламентарни избори тя е около и над 50%, тогава ще имаме сериозно състезание не само между основните политически сили, които са 3-4 на брой, а ще имаме потенциална възможност и за по-малките политически сили да се представят убедително, ако са успели да мобилизират достатъчно подкрепа за своята кауза. Именно с цел да не бъде допуснат прекалено пъстър парламент, основните политически сили имат интерес избирателната активност да бъде малко по-ниска от обичайната, т.е. да бъде в рамките на 40-45%. Тук обаче има и сериозна опасност. Ако активността падне под 40%, малките политически сили, вместо да бъдат изолирани от достъпа си до парламента поради невъзможност да пресекат 4-процентовата бариера, ще се окаже, че много лесно ще го направят. Ще им трябват много малко избиратели, за да преминат границата от 4% в рамките на всички гласували“, коментира още проф. Огнян Минчев.

Анализаторът е категоричен, че при изпъстрен от много партии следващ парламент съставянето на правителство ще бъде изключително трудно. Дори и да не е толкова пъстър, смята проф. Минчев, несъвместимостта между отделните партии е голяма, а самите те винаги я подчертават. Ето защо те ще трябва да намерят начин да я преодолеят, за да бъде излъчен кабинет. „Има няколко крупни варианта. Единият е свързан с евентуална нова коалиция около ГЕРБ, където евентуално могат да се окажат партии като „Има такъв народ“, като ВМРО. С гласната или негласната подкрепа на ДПС. Това ще бъде труден вариант, не само поради трудното събиране на мнозинство, но и поради трудните отношения, които се създадоха през последната година на политическа криза в България. В алтернативния ляв вариант можем да видим някакво групиране по оста БСП, отново „Има такъв народ“ и евентуално ДПС. Също и „Демократична България“, ако тя прескочи червената линия на дясна идентификация и тръгне към сътрудничество с БСП. Това също е възможен, но труден за реализиране вариант. Третият вариант е голяма коалиция, при който БСП и ГЕРБ ще трябва да преглътнат всички неща, които са казали едни за други, да седнат заедно и да формират някакъв тип управление. Той също е с не особено висок шанс за реализация. Последният вариант е любимият на ДПС, kingmaker-ът на българската политическа сцена. Това е т. нар. програмно правителство, в което управляват на сцената хора без реална политическа позиция, обозначавани като експерти, а конците им зад сцената теглят реалните политически, корпоративни и олигархични фактори. Това е вариант на още по-голям и тотален грабеж на българската икономика и държава, който сам по себе си се е доказал като твърде лабилен“, очерта няколко хипотези проф. Минчев.

Според него обаче, дори и някои от начертаните хипотетични варианти да се реализира, той ще бъде „временно преподреждане на политическата сцена и отваряне на перспективата за нови избори“. В напрегната обстановка проф. Минчев допуска и изненади в последния момент, но изрази надежда такива да не се случат, защото, според него, те ще доведат единствено до допълнителна делегитимация на политическия процес, давайки за пример Костинбродската афера през 2013 г. В заключение анализаторът коментира, че на предстоящите избори политическите последици от миналогодишните протести ще бъдат минимални.