Огнян Минчев: Заради дефицит на държавност българската национална общност е оставена без морално водачество

Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достойнството на публичната си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или личната си суета, коленичейки пред представител на чужда държава, външно облечен в духовен сан.

Не се сърдете на един офицер, избран на най-висока държавна позиция, който не разбира недопустимостта да лобира сред себеподобни представители на други нации за сваляне на санкциите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята държава.

Не се сърдете на един природно надарен с политически талант човек, от десетилетие заемащ основната позиция на упражняване на практическа власт в своята страна, който не разбира необходимостта да надрасне аргументите на междуличностните отношения и придобивки в рамките на политическия, административния и корпоративния елит. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото общуване като система от отношения между институции и институционални роли, регулирана от власт на закона.

Причината за всички тези дефицити е общият - цялостният, дефицит на държавност.

Една държава не може да се препише от другите - от "развитите страни". Една държава не може да се конструира по препоръки. Държавата е реалност, която националният елит трябва да си въобрази - да изгради като плод на своето творческо въображение. Това е основната роля и отговорност на националния елит - политически, интелектуален, духовен - чрез колективно творчество да конструира адекватна на своята национална общност постройка от ценности и цели, роли и институции, способни да организират неговото обществено водачество.

Понякога са достатъчни няколко лидери - отците-основатели на САЩ, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд - за да сътворят и материализират идеята за държава. Понякога е достатъчен дори един лидер - Де Гол - за да го направи.

Проблемът на българската публична общност произтича от дългогодишното изтребление на поколения български елити, от подмяната им с ерзац-елити, с колониална администрация на чужда сила, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общност се разпада на въвлечени в безкрайни конфликти групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни идентичност.

Способността да проникнеш дълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на преживените събития и страдания, да оцениш многоизмерните предизвикателства на настоящето и бъдещето изисква целостта - морална, интелектуална и духовна - на един национален елит, способен да излъчи творческата сила на държавното строителство. (Тази цялост да не се възприема като заместител на политически, идеен и партиен плурализъм, който е следствие, резултат на една базисно конструирана държавна идентичност.)

Уви, не притежаваме такъв. Поминуваме вече много десетилетия наред с ерзац версии на национален елит и на национална държава. Люшкащи се между внесени като конфекция идеи, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, желаещи да останем роби. Затова приемаме като чиста монета внушения на легитимни, но чужди интереси и визии за самите себе си. Не можем да направим нищо друго, освен да си припомним препоръката на българския философ, угаснал в изгнание - Стефан Попов. Според него националната идентичност, отразена в държавата, е "воля за образ".

Докато не придобием воля за образ, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва съдържанието на епохата, в която живеем.