"Помирението между европейските народи след втората световна война създаде ЕС като успешен проект", заяви политологът Огнян Минчев в интервю за БНР. „Едно от основанията за успеха на европейската интеграция, на ЕС, е дълбокото съгласие между победители и победени в Западна Европа за същността на нацисткия режим и последствията от войната на територията на Европа и на поуките от нея. А именно – че Европа трябва да преодолее катастрофите на първата половина на XX век, като промени изцяло начина, по който гледа на себе си и на отношенията между основните страни, нации на континента“, каза той.

Според преподавателят по политически науки в СУ „Свети Климент Охридски“ спомените за Втората световна война „се превръщат в оръжие там, където последствията от войната не са обект на съгласие между бившите участници в нея“. Той посочи, че Източна Европа не получи свобода и не извоюва свободата си след края на нацисткия режим.

„Тя попадна под ботуша на алтернативен и в някои отношения по-страшен тоталитарен режим – този на съветския болшевизъм, на сталинизма. Това беляза и бележи развитието на Източна Европа и до ден днешен“.

Минчев смята, че истината за продължаващата доминация на тоталитаризма в Източна Европа след Втората световна война – до 1989 г. е факт, който в много голяма степен определя живота ни. Но днес – 30 години по-късно, е време да се фокусираме върху това какво направихме и постигнахме и какво не успяхме за този период, след като получихме възможност за свобода.

Русия още не е приключила сметките си с историята

Известно е, че първата жертва на всяка война е истината. За нея се скараха Русия и Полша, след като руският президент Владимир Путин омаловажи значението на пакта „Рибентроп-Молотов“ за избухването на войната. С упрек към Москва, че се опитва да изопачава историята и така да манипулира обществеността, се обединиха източноевропейски държави, включително и България.

По думите на Минчев днешна Русия не е в състояние да застане на историческа дистанция от самата своя история. „Да разбере и приеме факта, че огромната саможертва на съветските народи във Втората световна война е саможертва, причинена както от нацистката инвазия от юни 1941 г., така и от опитите на сталинисткия режим първоначално да флиртува с нацизма, а в последствие – след като го побеждава с кръвта и усилията на съветските народи, да продължава практиките на несвобода, които продължиха до 1989 г. и от които днешното ръководство на Русия не се е отказало до степен, която да му позволи да приключи своите сметки с историята“.

Тревожното

За Огнян Минчев е тревожно, че поколенията след Втората световна война изглежда са забравили ужаса на войната. „След 7 десетилетия и половина мир европейското самосъзнание приема мира за даденост, което само по себе си е опасно, тъй като се развиват поведение и стереотипи, които не приемат войната и опасността като нещо реално… Днес сме заплашени от недооценка от тези поколения, живели в мир след 1945 г., на предизвикателствата пред европейската сигурност в един свят, в който съперничеството и конфликта много бързо се завръщат“, каза той.

Оптимистичното

Политологът обаче вижда оптимизъм в сегашната ситуация с коронавируса. „Днес, когато преживяваме последствията от тази пандемия, която най-силно удари Европа през последните месеци, същите тези европейски граждани наблюдават всеки ден какво означава европейските граници да бъдат затворени, страните да бъдат изолирани помежду си – икономически и от гледна точка на възможни контакти между граждани. И всичко това трябва да послужи като един урок какво би се случило, ако си позволим с лека ръка да жертваме достиженията на европейската интеграция“, каза той.

Нови лидери заради коронакризата

В условията на пандемия  цикълът от кризи, пред който Европа е изправена днес, ще доведе до издигане на нови лидери, прогнозира Огнян Минчев. „Предстои да видим издигането на нови фигури, силни лидери, които ще трябва заедно да преодоляват кризите на Европа и да гарантират нейното оцеляване и просперитет".

Евросъюзът – като гаранция срещу авторитаризъм

„ЕС със своите политически критерии и взаимоотношенията между страните членки е една гаранция срещу установяването на авторитарни порядки", подчерна Минчев“, но продължи: „Въпреки това демокрацията никога не е била фотьойл, в който можеш да седнеш. Тя е нещо, което трябва да се отстоява всеки ден, и то от обикновените граждани“.