Президентът Румен Радев се надяваше, че служебните правителства ще продължат да функционират поне още известно време и това да доведе до определена криза на възприемането на политическата система от страна на голяма част от избирателите, което пък да въведе на практическо равнище възможността за ревизия на конституционното устройство и преходът към някакъв тип президентска република, заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. Огнян Минчев.

Според него едва ли някой има полза от поведението на президента Радев, но обясненията могат да бъдат най-малко на две нива.

„Едното е повърхностното ниво и то е свързано с обстоятелството, че все пак двамата лидери на ПП бяха лансирани от самия Радев. Тоест очакванията към тях са били да има определена лоялност и определено продължаване на позицията, която техният ментор е заемал по всички политически проблеми. Това, че те се превърнаха в основни негови опоненти, не му е приятно чисто психологически и това разочарование се е засилило след публикуване на въпросните записи от заседанието на Националния съвет на ПП“, каза проф. Минчев.

Политологът отбеляза, че това е възможното психологическо обяснение, но то е повърхностно.

„Има по-дълбоки причини за неговото открито гневно поведение и те са свързани с обстоятелството, че Радев не може да се примири с факта, че начинът, по който той управлява със служебните правителства безпрецедентно дълго време, не може по никакъв начин да бъде легитимиран като нормален начин на управление“, подчерта проф. Минчев.

„Той очакваше, че това управление ще продължи поне известно време и се надяваше това да доведе до определена криза на възприемането на политическата система от страна на голяма част от избирателите, което пък да въведе на практическо равнище възможността за ревизия на конституционното устройство и преходът към някакъв тип президентска република“, добави той.

Самият Радев е имал възможност да отстъпи от позициите на президент на два пъти и да направи политическа партия, с която наистина да вземе цялата власт в рамките на функциониращата парламентарна република, но той не се е възползвал от това, припомни докторът на социологическите науки.

„Причината да не го направи е, че при него все още съществува една силна надежда конституционната система на България да бъде променена по начин, който да концентрира в ръцете на президента съществена изпълнителна власт, по модела на полу-президентски или президентски режим. Фактът, че редовно правителство се състави и беше формирано от две политически групировки, които бяха гръбнака на политическото противопоставяне в България през последните три години – ПП и ГЕРБ, доведе Радев до по-бурни и гневни реакции“, обясни още професорът.

Огнян Минчев е категоричен, че нито страната, нито самият президент имат полза от такива реакции.

„Страната, особено в тази криза, има спешна нужда от държавническа фигура, която да е в състояние да осъществява ролята на посредник. Политическото посредничество от легитимни позиции в политиката и в държавата е нещо, което страшно много липсва на България в момента. Напускането на тази възможност от страна на Радев е в известен смисъл отстъпление от неговите ангажименти като президент. Самият той няма полза от тези реакции поради обстоятелството, че те нито ще прибавят някакви шансове за реализация на основната му цел, а именно президентски режим на управление, нито ще го поставят в позиция, в която по-малко или по-успешно да охранява тази част от своята власт, която остава на негово разположение. Напротив, тези реакции ерозират неговия властови потенциал в очите на властите и в междуинституционалните взаимодействие“, заяви пред БГНЕС проф. Огнян Минчев.