Александър Левченко*

Италианската премиер Джорджа Мелони заяви, че сегашният разпад на установените международни отношения е започнал с военната атака на Руската федерация срещу Украйна. И тази атака не започна през февруари 2022 г., а през февруари 2014 г., когато руските войски навлязоха в украинския Крим. Очевидно е, че тази атака е била подготвяна не една година, затова Кремъл трябваше да създаде благоприятни условия за незаконното въвеждане на свои войски на украинския полуостров. Московските медии години наред разпространяваха информация, че Крим исторически е руски, следователно трябва да бъде върнат на РФ.

Но дали Крим наистина е бил исторически руски? 

Нека припомним историята и тогава в хилядолетна ретроспектива ще видим, че това далеч не е така.

Искам да напомня, че историците точно знаят кой е живял на територията на съвременна южна и източна Украйна, както и в Крим през последните 3200 години. Първоначално това са били ираноезичните номадски племена на кимерийците – от XII в. пр.н.е. до VII в. пр.н.е., тоест в древността. След това кимерийците били изтласкани през VII в. пр.н.е. също от ираноезичните племена на скитите, които господствали до II в. пр.н.е. Това били времената на Древна Гърция, която основала много свои градове-колонии по Черноморското крайбрежие, включително в Крим: Херсонес, Пантикапей, Керкинитида, Фанагория. От II в. пр.н.е. до II в. сл. Хр., в периода на Римската държава, в южните и източните територии на съвременна Украйна властвали също ираноезичните номадски племена на сарматите, които изтласкали скитите, макар че последните успели да се утвърдят в Крим и имали своя държава до II в. сл. Хр. Кимерийците, скитите и сарматите пристигнали в равнинните пространства около река Днепър, Приазовието и Крим от далечните азиатски степи. По това време в планинската част на Крим дошли племената на таврите. През II в. пр.н.е. Херсонес бил превзет от римляните. Там те изпратили от Рим и екзекутирали през 101 г. сл. Хр. четвъртия папа Климент.

През II в. сл. Хр. Крим бил завладян от германските племена на остготите, произхождащи от Скандинавия. Готите били изтласкани от нова вълна тюркоезични племена от Азия. Първи дошли хуните, които през 375 г. разгромили готите, част от които се укрили в планините на Крим. Хуните обаче не останали в причерноморските степи, а се придвижили към средното течение на Дунав, откъдето извършвали набези срещу Римската империя.

След тях през Крим в следващите векове преминали вълни от други тюркоезични племена като българи, авари, хазари, печенеги и половци. Хазарите дали развитие на коренния народ на Крим – караимите, а половците изиграли ключова роля в етногенезиса на основния коренен народ на полуострова – кримските татари. През 988 г. в Крим, в Херсонес, се покръстил великият киевски княз Владимир. Той взел мощите на папа Климент и ги пренесъл в Киев. Същата година Киев и цялата държава Рус приели християнството. Само населението на Киев, Чернигов и Переяслав, което е било територията на съвременна Украйна, веднага приема учението на Христос, но в Новгород, Смоленск и Псков, които сега са територия на Русия, се налага да бъдат изпратени войски, за да потушат антихристиянските бунтове.

През XI–XII век източният Крим бил под патронажа на Киевска Рус, която чрез Тмутараканското княжество контролирала преминаването на кораби от Черно към Азовско море. През 1239 г. Крим бил завладян от монголо-татарските войски и попаднал под властта на Златната орда. През XIII–XV век в южния планински Крим съществувала християнската държава Теодоро, населена от потомци на готи и древни гърци. Паралелно южното крайбрежие било контролирано от флотите на Венеция и Генуа. През 1475 г. Османската империя завладяла тези територии и установила контрол над цялото южно крайбрежие. През 1441 г. било създадено Кримското ханство, управлявано от династията Герай, преки потомци на Чингис хан. То се отделило от Златната орда и съществувало до 1783 г., когато било анексирано от Руската империя, която унищожила ханството и изтласкала турците от южен Крим. Едва тогава на полуострова се появяват първите руснаци, които били в абсолютно малцинство.

Руската империя владеела Крим от 1783 до 1917 г.

В периода 1918–1920 г. на полуострова бушувала гражданска война. От 1921 до 1941 г. Крим бил част от съветска Русия. През 1941–1944 г. бил под германска окупация. Когато през май 1944 г. Крим бил освободен от войските на Четвърти украински фронт, на полуострова били изпратени 60 хиляди войници от вътрешните войски, които извършили 

насилствена и кървава депортация на целия кримскотатарски народ

от родните му земи. Стотици хиляди кримски татари били натоварени във вагони за добитък и изпратени в Узбекистан и Урал. Кремъл ги обвинил в колаборационизъм с нацистите. При нечовешките условия на транспортиране и през първите години в изгнание загинала около една четвърт от депортираните, което може да се разглежда като геноцид. 

В същото време именно етническите руснаци били най-масово представени в различни части на Вермахта и СС. В състава на Вермахта воюваха Руската освободителна армия и руските национално-освободителни армии; от руснаци бяха формирани 3 руски дивизии на СС (29-та и 30-та гренадирски) и „Руссланд“, 15-и руски казашки корпус на СС, който действаше на територията на Югославия, руската бригада на СС „Дружина“, руският полк на СС „Варяг“, както и много отделни батальони на СС. Междувременно именно кримските татари бяха насилствено и незаконно изселени от Крим. В Кремъл съществуваше 

план за провеждане на русификация на полуострова

Там бяха докарани от отдалечени области на Русия стотици хиляди хора, които се настаниха в домовете на изгонените кримски татари. Така Крим по своя национален състав стана предимно руски.

Поради факта, че новозаселените не познавали климатичните особености на полуострова, икономиката на Крим след Втората световна война не успяла да се възстанови, а селското стопанство западнало. В резултат ръководството на СССР начело с 

Никита Хрушчов решило да предаде Крим на Украйна 

която да подпомогне неговото възстановяване. През 1954 г. били приети съответните решения от парламентите на Русия и Украйна.

През февруари–март 2014 г. руските войски навлизат в Крим и под дулата на автоматите за две седмици провежзан така наречения референдум за присъединяване към Русия. Това е точно преди 12 години. А Владимир Путин заявява, че исторически руският Крим се е върнал в състава на Русия.

Въпреки това, ако действително погледнем историята, през последните 3200 години 

Русия е владеела Крим 164 години

а след незаконната окупация – още 12 години. Например скитите са владеели Крим 800 години, кимериите – почти 500, кримските татари – почти 350. Дори Киев чрез Тмутараканско княжество е управлявал Крим 120 години, както и още 60 години преди идването на руските войски. Киев е контролирал Крим 180 години.

В Кремъл очевидно 

не умеят да броят историческите години на Крим. 

Но ще дойде време, когато историческата справедливост ще бъде възстановена. Крим отново ще стане украински, като се има предвид, че кимерийците и скитите са живели не само в Крим, но и на други територии на съвременна Украйна. Защото територията на Украйна и Крим представлява едно географско и историческо цяло.

Окупацията на Крим се превърна в първата стъпка към разрушаването на съвременния международен правов ред. Освен това без връщането на Крим на Украйна не може да се говори за установяване на траен мир на европейския континент.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)