Евлоги Станчев*

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно“

(Матей 5:10)

Във вторник, 24 март 2026 г., руски дрон се вряза в Бернардинската църква и манастир в центъра на град Лвив. Взривът причини сериозни щети в манастира и прилежащите сгради. Повредена е и камбанарията на комплекса.

Обектът е част от историческия център на Лвив, включен в списъка на ЮНЕСКО през 1998 г. Църквата и манастирът формират важна част от културното наследство на Украйна, с дълбоки връзки с полската и по-широката католическа традиция. В наши дни комплексът има особено значение за идентичността на украинската гръкокатолическа общност – католици от източен обред, водещи своя произход от Брестката уния (1596 г.), когато част от православните в Жечпосполита (Полско-литовската държава) влизат в общение със Светия престол в Рим, но съхраняват своята византийска литургична традиция и обредност. Поради принадлежността си към Унията тази общност е известна още като „униати“.

Ударът срещу манастира беше част от 

най-мащабната руска въздушна атака

 от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. В рамките на един ден руските окупатори изстреляха близо 1000 дрона срещу различни градове в почти всички украински области. Бяха убити няколко души, като най-малката жертва беше бебе на няколко дни.

*     *     *

Бернардинският манастир представлява една от архитектурните и исторически емблеми на Лвив и на цяла Западна Украйна. Наименованието му произлиза от монашеската общност на бернардинците – така се обозначават членовете на полската провинция на Ордена на малките братя (францисканци). В началото на XVII век, на мястото на по-стара францисканска църква, започва строежът на нов храмов комплекс, в който е предвидено изграждането на гробница от червен мрамор за мощите на св. Ян от Дукла (1414–1484). Строителството е финансирано с дарения от войници, завръщащи се от Полско-московската война (1609–1618). Църквата е осветена през 1620 г., въпреки че довършителните работи по изящната ѝ фасада и интериор продължават повече от век. В края на XIX век, по повод 400-годишнината от смъртта на Ян от Дукла, е извършена цялостна реставрация на храма.

През април 1946 г., след съветската окупация на Лвив, бернардинските монаси напускат манастира. Сградите от комплекса остават неизползвани през следващите десетилетия. През 1991 г., в контекста на независимостта на Украйна от Съветския съюз, църквата е поверена на гръкокатолическия Василиански орден и оттогава обслужва религиозните нужди на местните католици от източен обред. Манастирските помещения понастоящем принадлежат на Централния държавен исторически архив в Лвив.

Руската атака срещу Бернардинската църква и манастир е поредният 

мръсен, циничен удар

 срещу обект от голямо значение за украинското културно наследство. Уви, едва ли ще бъде последният, имайки предвид продължаващата нерешителност на международната общност да предостави на Украйна всичко необходимо, за да брани своя народ и земя. В атаката срещу Бернардинския манастир обаче прозира също дълбоката, неприкрита омраза на руския империализъм срещу католическата вяра и особено срещу гръкокатолиците в Украйна. В тази общност московският, а по-рано и петербургският режим ясно разпознава един от историческите маркери на украинската нация. Нещо повече – руските власти разглеждат последователите на Брестката уния като „предатели“ на православието, като „отцепници“ от „единното“ руско духовно пространство. В този смисъл в съзнанието на руската власт стремежът към ликвидиране на самостоятелната украинска национална идентичност „оправдава“ всяко посегателство срещу гръкокатолическото наследство и неговите носители.

През последните столетия тази стигма срещу католиците от източен обред обуславя серия от тежки репресивни политики от страна на руската държава, насочени към пълното заличаване на тази религиозна общност. В годините на царска Русия – и особено след окупацията на значителна част от украинските земи в края на XVIII век, дотогава част от Полско-литовската държава – режимът в Петербург предприема мащабна кампания по ликвидиране на гръкокатолическата инфраструктура. Верните на Унията са насилствено „връщани“ в православието, много от техните свещеници са заточвани в Сибир, а някои – екзекутирани.

В годините на Съветския съюз репресиите срещу общността навлизат в нова фаза – този път в контекста на политиките на „войнстващия атеизъм“, но отново с ясно изразен антиукраински почерк. Кулминация на този процес е т.нар. „Лвовски събор“ през 1946 г., когато Брестката уния е „анулирана“, Украинската гръкокатолическа църква е формално заличена, а нейните енории са „обединени“ с Московската патриаршия. Това е време на 

върховно изпитание за гръкокатолиците

 в Съветския съюз, а верността към Унията придобива политически характер и символизира съпротива срещу комунистическия режим.

Днес, в условията на ужасяващата руска война срещу Украйна и съпровождащия я геноцид срещу украинската нация, Украинската гръкокатолическа църква отново е обект на преследване – и отново, както в предходните столетия, с „благословията“ на руската православна църква.

В окупираните от русия украински територии католиците са подложени на жестоки репресии. След 2022 г. на практика всички украински католически свещенослужители напускат областите под руски контрол. В някои случаи гръкокатолически храмове са „връщани“ в диоцеза на руската православна църква. На 6 декември 2022 г. руската окупационна администрация на Запорожка област издаде указ, забраняващ Украинската гръкокатолическа църква и всички католически благотворителни организации, обвинявайки ги, че работят за чуждестранни разузнавателни служби и че „съхраняват оръжия“. В указа се посочва още, че местните енориаши са участвали в „антируски митинги през март и април 2022 г.“.

През ноември 2022 г. руската окупационна власт затвори гръкокатолическия храм в град Бердянск, Запорожка област, и арестува двама свещеници от енорията – о. Иван Левицки и о. Богдан Гелета. Те бяха измъчвани и държани в плен повече от година и половина и бяха освободени едва през юни 2024 г., при обмен на военнопленници.

*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.