Онлайн хазартът в България расте с темпове, които изпреварват регулацията. Само за две години оборотът в сектора е скочил от 44 млрд. лв. до 66 млрд. лв., показват официални данни на Национална агенция за приходите. На този фон ключови наредби, които трябва да въведат контрол и защита за играчите, продължават да се бавят.

Милиарди в оборот – но какво всъщност означават?
Ръстът е впечатляващ:

• 44 млрд. лв. през 2023 г.
• 55 млрд. лв. през 2024 г.
• 66 млрд. лв. през 2025 г.

Тези суми обаче не представляват реално „нови пари“, а общия обем на направените залози. В действителност огромна част от средствата се връщат към играчите като печалби и отново се залагат.

Примерът е показателен – през 2025 г. от близо 67 млрд. лв. залози, около 65.3 млрд. лв. са върнати под формата на печалби. Реалният приход за операторите остава около 1.6 млрд. лв., върху които се начисляват такси.

Още през миналата година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави въпроса защо тези числа не се обсъждат активно в обществото, подчертавайки мащаба на средствата, които се „въртят“ в сектора.

Секторът расте, но държавата не вижда пълната картина
Въпреки огромните обороти, държавата все още няма точна представа за реалните парични потоци – колко средства се депозират и колко се теглят от играчите.

Причината е липсата на конкретни законови изисквания за събиране на такива данни. В момента се отчита основно оборотът на залозите, но не и реалното движение на пари.

Това създава сериозен „сив“ елемент в иначе легален сектор с милиарден мащаб.

Бум на спортните залози и нови рискове
Паралелно с онлайн игрите, се наблюдава рязък ръст и при наземните спортни залози:

• 384 млн. лв. през 2023 г.
• 686 млн. лв. през 2024 г.
• над 1 млрд. лв. през 2025 г.

Една от причините е намаляването на данъчното облагане върху този тип залагания, прието от мнозинството с участието на ДПС и ПП-ДБ.

Резултатът е бум на пунктове за залагания, включително в малки населени места, често без ясни ограничения за близост до училища или детски зони.

Докато оборотите растат, регулацията изостава.

Няколко ключови наредби, които трябва да въведат ред в сектора, остават блокирани. Те са свързани с правила за измерване на разстояния от училища и обществени места, ограничения за рисково поведение при онлайн залагания, механизми за защита на уязвими групи, достъп до безплатно лечение за зависими.

Особено важна е наредбата за ограничаване на рисковото поведение, предложена с участието на Божидар Божанов. Тя предвижда лимити за загуби, време в платформи и размер на залозите – особено за млади хора под 24 години.

Въпреки че текстовете са подготвени още през 2025 г., те все още не са приети. По неофициални данни около 1.4 милиона българи участват в хазартни игри, без да се включва държавното тото. Това поставя въпроса не само за икономическия ефект, но и за социалната цена – зависимост, финансови загуби и нужда от адекватна защита.

Тенденцията е ясна – растежът е бърз и устойчив. Но без навременни регулации, рискът е този растеж да се превърне в проблем.

Ако тенденцията се запази, следващите числа в редицата 44 – 55 – 66 млрд. лв. може да се окажат още по-впечатляващи. Въпросът е дали държавата ще навакса с правилата.