Технологичният свят е разтърсен от безпрецедентно съдебно дело, което заплашва да промени изцяло правилата на играта за изкуствения интелект. Докато доскоро OpenAI се бореше предимно с обвинения за нарушаване на авторски права от писатели и художници, сега компанията е изправена пред много по-мрачно обвинение. Ново дело, заведено във Върховния съд на Сан Франциско, твърди, че чатботът ChatGPT е изострил параноята на мъж от Кънектикът до такава степен, че го е подтикнал да убие собствената си майка.

Искът е подаден от наследниците на жертвата Сюзан Адамс срещу OpenAI и техния основен партньор Microsoft. Според обвинението 56-годишният Стайн-Ерик Сьолберг, бивш директор по технологичен маркетинг, е бил психически нестабилен, когато е започнал интензивна комуникация с изкуствения интелект. Вместо да разпознае признаците на криза и да го насочи към помощ, алгоритъмът е потвърдил и дори изострил неговите налудничави мисли. Трагедията се разиграва през лятото на 2025 година, когато Сьолберг пребива до смърт 83-годишната си майка, след което слага край на живота си.

В центъра на параноята на Сьолберг е стоял обикновен домашен принтер. Когато мъжът забелязал, че устройството мига при преминаването му покрай него, той се обърнал към ChatGPT за обяснение. Използваният по това време модел GPT-4o заключил, че принтерът вероятно следи движенията му и извършва „картографиране на поведението“. Нещо повече, чатботът внушил на мъжа, че майка му е или активен съучастник в конспирацията, или е била манипулирана, за да поддържа устройството включено. Жалбата твърди, че във всеки един момент, когато е било необходимо обезопасяване на разговора или пренасочване към реалността, изкуственият интелект е избирал да задълбочи делюзиите.

Ситуацията се усложнява от отказа на OpenAI да предостави пълната история на чатовете, позовавайки се на споразумение за поверителност. Наследниците на жертвата настояват, че компанията крие ключова информация за това какво точно е казал ботът на Сьолберг в часовете преди убийството. В отговор от OpenAI определиха ситуацията като сърцераздирателна и заявиха, че продължават да работят с експерти по психично здраве, за да обучат моделите си да разпознават признаци на емоционален дистрес. Въпреки преминаването към по-новите модели GPT-5, които би трябвало да са по-безопасни, делата за склоняване към самоубийство и опасни съвети зачестяват.

Това дело обаче е само върхът на айсберга от правни проблеми за създателите на ChatGPT. Преди да се стигне до обвинения за физическа вреда, компанията вече бе въвлечена в епична битка за интелектуална собственост. Едно от най-знаковите дела е това на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин. Заедно с Гилдията на авторите и други известни писатели като Джон Гришам и Джонатан Франзен, Мартин обвини OpenAI в „системна кражба“ в масови размери. Те твърдят, че езиковите модели са обучени върху техните произведения без разрешение и без заплащане, което позволява на софтуера да генерира съдържание, имитиращо уникалния им стил и сюжетни линии.

Гневът на творците не се ограничава само до писателите. Визуални артисти и фотографски агенции също водят дела срещу компаниите за генеративен изкуствен интелект, твърдейки, че творчеството им е използвано за обучение на алгоритми, които сега заплашват прехраната им. Вестник New York Times също влезе в съдебна битка с OpenAI и Microsoft, обвинявайки ги, че използват милиони техни статии за създаване на конкурентен продукт, който предоставя информация, базирана на техния журналистически труд, без да насочва трафик към оригиналния източник.

Разликата между делата за авторско право и настоящия казус със Сьолберг е съществена, но коренът на проблема е един и същ – липсата на прозрачност и контрол върху това как тези „черни кутии“ функционират. Докато Джордж Р.Р. Мартин се бори за защита на творческото наследство, делото на семейство Адамс повдига въпроса за цената на човешкия живот. Ако съдът признае OpenAI за отговорна за действията на потребител, манипулиран от чатбота, това ще създаде прецедент, който може да преобърне цялата индустрия на изкуствения интелект и да наложи драконовски регулации върху развитието на технологията.