Юлия Борута - ARD, Дойче веле

Френският президент Еманюел Макрон разпусна парламента и свика предсрочни избори. Това изглежда като загуба на връзката с реалността. Този ход е много опасен.

Залогът на Макрон е напълно безотговорен. Френският президент залага на предположението, че едва ли не избирателите само за момент са поискали да си поиграят с огъня, за да изпуснат парата. Той се надява, че сега те ужасено ще си кажат, че не са го мислили точно така. Само че този ход на Макрон е опасен за цялата страна - тъй като той открива пред екстремните десни възможността само след няколко седмици да издигнат премиер и да накарат президента да се съобразява с техния дневен ред, пише в коментар за германската обществена телевизия АРД Юлия Борута от Париж.

Съблазните на крайнодесните

Как така Макрон допуска, че тези, които са го наказали на евроизборите, биха били готови да осигурят солидно парламентарно мнозинство на партията му на предсрочни избори, пита Борута. Според нея това е свиделство за неговото надценяване и загуба на връзката с действителността.

Десните популисти от "Национален сбор" на свой ред гръмогласно зоват: Опитайте с нас! Осмелете се! Нали досега не сте го правили. Това е примамливо за мнозина. Нещо повече: тези парламентарни избори могат да се превърнат в катализатор за целия екстремен десен спектър във Франция и той да извърши това, което досега не е успявал - да се обедини.

Шефът на консерваторите вече заяви, че след изборите в никакъв случай не е склонен да бъде партньор на партията на Макрон. По думите му тя носи отговорността за ширещата се несигурност и за загубата на покупателна способност. А това означава, че той би могъл да си представи съвместно управление с "Национален сбор".

Какво може да се очаква от националистите във Франция

Същото би могло да се каже и за дяснонационалната партия "Реконкиста" (Reconquête). Като придатък на "Национален сбор" тя би могла да получи шанса да участва в управлението - нещо, за което дори и не е мечтала. Подобна крайнодясна управляваща коалиция би поставила френското право над европейското, би отпускала социални помощи само на френските семейства, би въвела едностранен контрол в Шенгенското пространство, би излязла от миграционния пакт, би отменила общоевропейския регламент на пазара за електроенергия или пък би възлагала обществени поръчки само на френски фирми, прогнозира коментаторката на АРД.

Сега само едно нещо би могло да спре националистите: да се обединят онези, които бяха игнорирани от Макрон по време на предизборната кампания. А именно: партиите от левия спектър. Защото след отминалата нощ вече не Макрон е бастионът срещу крайната десница, както винаги е твърдял, а обединената левица. Социалистите, зелените и ляворадикалната "Непокорна Франция" трябва да надскочат сенките си и да предложат истинска алтернатива на избирателите с обща листа. В противен случай: Лека нощ, Франция!