В аналите на Студената война има истории, които звучат като сценарий за шпионски трилър. Истории за тайни операции, ядрени заплахи и битки за територии, които на пръв поглед изглеждат напълно безполезни. Една от тях е историята на Рокол – най-самотната скала в световния океан, която се превръща в последната колониална придобивка на Британската империя и тих свидетел на параноята, обзела света.

Последното завоевание на Империята
На 700 километра западно от Шотландия, сред бушуващите води на Атлантическия океан, се издига зъбер от гранит, висок едва 17 метра и широк 25. Това е Рокол. Място, описвано като „най-изолираната малка скала в океаните на света“, почти недостъпно и напълно необитаемо. И все пак, на 14 септември 1955 г., кралица Елизабет II лично разрешава анексирането му, нареждайки на Кралския флот да „завладее острова от наше име“. Защо една световна сила би искала да притежава тази пуста скала? Отговорът се крие в напрежението на Студената война.

Ядрени тайни и страх от съветски шпиони
В средата на 50-те години на XX век Северният Атлантик гъмжи от съветски и натовски подводници. Само на 370 километра източно от Рокол, на шотландския остров Южен Уист, Великобритания изгражда първия си полигон за тестване на американски ядрени ракети с малък обсег. Разсекретени документи на НАТО по-късно разкриват огромния страх на британското правителство: че „враждебни агенти“ на СССР могат тайно да се установят на Рокол.

Планът на съветското разузнаване, от който Лондон се опасява, е прост, но гениален. От тази скала, макар и малка, може да се инсталира апаратура за радиоелектронно разузнаване, която да следи траекторията, честотите и успеваемостта на британските ядрени тестове. Това би предоставило безценна информация на Кремъл. Затова превземането на Рокол се превръща в стратегически императив.

На 18 септември 1955 г., след три дни чакане времето да се успокои, хеликоптер спуска трима кралски морски пехотинци и цивилен учен на скалата. Те забиват британския флаг и изпращат кодирано съобщение до Адмиралтейството: „Операция Рокол успешно завършена“. Командир Ричард Конъл по-късно споделя пред BBC: „Никога през живота си не съм се радвал толкова да изпратя сигнал“.

От военна база до икономическа цел
Освен стратегическата си роля, Рокол се оказва и геоложко съкровище. Ученият Джеймс Фишър взима проби от гранита, който се оказва уникален. Години по-късно в него е открит нов, непознат дотогава минерал – базирит.

С отслабването на Студената война военният интерес към скалата намалява, но се появява нов – икономическият. Водите около Рокол са изключително богати на риба, а морското дъно крие потенциално огромни залежи от нефт и газ. Това веднага привлича вниманието на съседните държави – Ирландия, Исландия и Дания (от името на Фарьорските острови) предявяват своите претенции. В опит да циментира властта си, през 1972 г. британският парламент официално присъединява Рокол към Шотландия.

Това обаче не решава проблема. През 1982 г. Конвенцията на ООН по морско право постановява, че необитаеми скали без собствена икономика не могат да служат за основа на териториални претенции върху околните води. Това е тежък удар за Великобритания.

Активисти, авантюристи и държавата "Уейвленд"
Историята на Рокол е изпъстрена и с колоритни личности. През 1985 г. бившият войник от SAS Том Макклийн прекарва 40 дни на скалата в „дървена кутия“, за да докаже, че тя е обитаема и да потвърди британските претенции.

През 1997 г. трима активисти на „Грийнпийс“ кацат на Рокол и го обявяват за столица на нова микронация – „Глобалната държава Уейвленд“. Целта им е да протестират срещу британските планове за добив на петрол. Те предлагат гражданство на всеки, който се закълне във вярност към новата държава, и остават на скалата 42 дни, подобрявайки рекорда на Макклийн.

Малко след това Великобритания най-накрая се примирява с международното право и признава, че Рокол е просто „скала“. Това отваря огромни зони от морето за международни преговори, които продължават и до днес.

Епилог в ледените води
Лорд Кенет, бивш моряк, описва Рокол така: „Няма по-пусто, по-отчайващо и по-ужасно място за гледане в света.“ И въпреки това, скалата продължава да привлича авантюристи. През 2014 г. Ник Ханкок оцелява там 43 дни, поставяйки нов световен рекорд. Но не всички имат неговия късмет. През 2023 г. ветеранът Кам Камерън е спасен по средата на опита си да подобри рекорда, след като буря унищожава екипировката му.

Така, малката скала, която някога е била тайна пионка в ядрената игра между суперсилите, днес е символ на новата „студена война“ – тази за природни ресурси. Една самотна точка в океана, напомняща, че дори и най-незначителните места на Земята могат да се окажат в центъра на големи битки.