С какво се е занимавало разузнаването на ФРГ в страните от Югоизточна Европа, включително и в България, до 1968 година?

Кристофер Неринг, Дойче веле

Новото изследване на независимата Историческа комисия, която работи с архивите на западногерманско разузнаване BND, проучи документите за периода до 1968 година. А отговорите, които изследването дава, са както вълнуващи, така и отрезвяващи. „BND се е интересувало най-вече от военния потенциал на държавите от Източния блок,“ обобщава Андреас Хилгер от Историческата комисия. Тогава се е смятало, че интересни са най-вече Полша, Унгария и Чехословакия, където може да навлезе Съветската армия. Западногерманските шпиони са смятали, че за да бъдат своевременно разкрити подобни планове, „ранно предупреждение“ е можело да дойде от военната ситуация в Югославия, България и Румъния.

"Федералната информационна служба" (BND) е създадена през 1946 година от американските окупационни сили под наименованието „Организация Гелен“, а от 1956 г. минава под ръководството на Бон. Описаните по-горе цели, които си поставя BND, звучат амбициозно, но резултатите от усилията са по-скоро разочароващи.

"Източници на информация" и в България

„За BND винаги е голям успех, когато може да намери постоянен „източник на информация“ в една от целевите държави. Броят на тези източници обаче е доста скромен, през 1960-те години той се движи между 9 и 22 - за цяла Югоизточна Европа. Сред тези източници няма агенти на високи позиции,“ обяснява Хилгер, който отскоро е заместник-директор на Германския исторически институт в Москва.

Колко сложна е била работата на BND илюстрира операцията „Касиопея“. Под това кодово наименование в периода 1955-1963 г. германското разузнаване работи с една германка в българския град Видин. Комуникацията с „източника“ е много сложна, а българските тайни служби действат особено агресивно и насилствено вербуват съпруга на „Касиопея“. Всичко това сериозно ограничава възможностите на „източника“. „Касиопея“ успява да подаде само незначително количество ценни информации за военни съоръжения, но попада в опасност и трябва да бъде изтеглена.

„BND се опитва да компенсира, използвайки услугите на пътуващи бизнесмени, журналисти или туристи, но техните информации си остават откъслечни, а агентите тъй и не успяват да проникнат зад кулисите,“ коментира Хилгер. И дава като пример случая с един австрийски журналист, който често пътувал до държави отвъд Желязната завеса. Той бил вербуван от западногерманското разузнаване за периода 1958-1965 година. Агент „Гредлер“ редовно доставял информация за свои наблюдения и разговори, но в BND оценявали неговите сведения като малоценни. С течение на времето все повече тайни служби на Изток и на Запад започват да се интересуват от този източник, така че разузнавателната операция постепенно се превръща в контраразузнавателна.

„Повече въображение сътрудниците на BND  демонстрират в техниката на шпионажа,“ твърди Хилгер. Указания до своите агенти те укриват например в подгъвите на дамски слипове, за да бъдат пренесени безопасно през границата. „Но резултатите и успехите на BND така и си остават доста ограничени,“ добавя историкът.

Последвайте Faktor.bg в