Д-р Любомир Канов

Как да разбирам и оценя позицията на Евгений Михайлов да приеме номинация от ДОСТ за народен представител от 24 МИР в София?

1. От реалистична гледна точка, според всякакви статистики, неговият шанс да бъде избран в София е много малък, почти никакъв, поради ред причини, включително чисто етнически. Следователно, причината му да се включи не може да бъде обяснена с желание за власт, особено като се припомни, че той някога е бивал народен представител, а и се е отказвал доброволно в миналото от тази съмнителна привилегия. Така че, обяснението вероятно е друго.

2. Така както той изложи аргументите си за подкрепа на Програмата на ДОСТ, обясненията му звучат доста логично и приемливо. Тази програма, за разлика от всички останали, поставя в центъра: Декомунизацията, Лустрацията, Отмяната на давността за комунистическите престъпления, Евроатлантическите ценности, Териториалната неприкосновеност на България, Нова Конституция, която да разгради сталинистката уредба на прокуратурата и да даде възможност за правово общество и върховенство на закона в страната. И не най-маловажното - да отстрани кагебистко- кадесарското туморно образувание, наречено ДПС, от българския политически небосклон. За целта се разчита на образованите и демократично мислещи хора, включително, и може би предимно, с турски или българомохамедански произход. Срещу това трудно може да се възрази, а и не е ясно защо трябва да се възразява.

3. Както вече се доказа и то с голямо прискърбие, трябва да се отчете фактът, че така нареченото автентично дясно се фрагментира по един неразбираем, и в някакъв смисъл даже нелеп начин, оставяйки мнозина потенциални избиратели в небрано лозе. От друга страна, въпреки симпатиите към отделни читави хора в ГЕРБ, тази партия с нейната колеблива позиция по така важните приоритети, формулирани по горе от ДОСТ, с липсата на ясна дясна идеология и твърда позиция по въпроса за руските попълзновения в черноморския регион и Украйна, както и други аморфни възгледи по различни теми, не позволяват убедена поддръжка на тази партия.

От друга страна, започва да става невъзможно и 

безсмислено да се гласува за прикрито враждебни една към друга десни фракции, 

с минимални шансове за смислен парламентарен резултат и за действена политика в бъдеще. Какво да се прави в такъв случай? Не е ли изборът на Е. Михайлов в някакъв смисъл знак за отчаяние от разкола и разлома вдясно?

4. Квиченето на комунистическият агитпроп и новоизлюпен кандидат депутат на БСП Александър Симов срещу избора на Евгений Михайлов из нета е интересен феномен, който си струва да се наблюдава най-внимателно и е един от безпогрешните знаци, че болшевиките са обезпокоени от нещо, което заплашва техните планове. Към този трибун на лявото се присъединяват и други, които реагират незабавно и първосигнално, защото асоциациите възникващи след името Местан са определено негативни.

Нека да ги разгледаме:

А. Местан е вербуван като войник от Военното разузнаване и е станал агент на Репресивните Служби с псевдоним Павел ( отреденото му официално име от комунистическите власти е Зидаров от зидар?, трудовак? ). Според Евгений, той не е функционирал като такъв и не е писал доноси. Ако това е невярно, Евгений е готов да се разграничи от тази партия. Изглежда като честна позиция от негова страна. Особено като си помисли човек, че в момента има министър от ДС, който е получавал медали за възродителската си дейност срещу етноса на Местан.

Б. Местан беше начело на една партия и то доста дълго време, която е създадена от КГБ/ДС и с основание се смята за проклятието на Българския Преход. През това време, той е изпълнявал нейната разрушителна и престъпна програма по заповедите на Доган и неговите господари от Сараите. Местан е напълно наясно със задкулисието, участвувал е в предлагането и избирането на Пеевски в НС и за шеф на ДАНС, като пряко или непряко е "извивал ръце", по заповед на Доган, както се твърди под сурдинка от Орешарски и Станишев. Ако Местан не заяви ясно и публично за какво става дума в ДПС и "Кой" и не проговори за всичко, което знае по въпроса, всяка асоциация с него ще остане съмнителна и ще бъде отхвърляна от повечето честни 

антикомуниси и демократично мислещи хора

В. В обкръжението на Местан има хора, които са произнасяли заплашително звучащи патетични речи на турски в които напевно се носталгира по Делиормана в някакъв великотурски ключ и сега са кандидати за народни представители. Това е обезпокоително, не е адресирано по ясен начин и се налага да бъде обяснено, защото у много хора витае съмнението, че както ДПС е очевидна путинска пета колона, така пък ДОСТ е вероятно да е свързана с имперски фантазии на Ердоган относно нашите земи. Тези съмнения не са разпръснати в достатъчна степен от проатлантическата фразеология на Местан. Това трябва абсолютно и настоятелно да се изисква от него при всички публични поводи, макар че едва ли съмненията ще бъдат напълно премахнати, след неговото няколкочасово емигриране в турското посолство. Във всички случаи, все пак, може да се допусне, че Местан е български патриот и че милее за България не по-малко от всеки от нас. Но това се нуждае от ясни и недекларативни доказателства в бъдеще.

Г. Възможно ли е Местан да разкаже публично за гибелта на " мъжката секретарка" на Доган в Сараите? Очевидно, всеки може да се скрие поради страх от репресии от различно естество зад фразите, че "компетентните органи", следствената тайна и т.н. не позволяват да се говори по тези теми. Но, подкрепа би трябвало да се дава само на хора, които имат гражданска доблест и са готови да взривят доганското задкулисие без остатък и без страх . Така че, подкрепата за Местан и в това отношение би следвало да е условна, поне засега.

Д. Всички помнят лицемерната целувка на Местан и Станишев на Орлов Мост всред тълпата цигани, докарани с автобуси. Тя не може да се изтрие от съзнанието на българите, така както не може да се изтрие и целувката Хонекер-Брежнев от съзнанието на цивилизования свят. Тази перверзия с паметта и честта на хора, които бяха опозорени и прогонени от комунистическата власт, чийто наследник е Станишев, при това с участието на човек, който за съжаление вече е считан за вербуван от репресивния апарат на НРБ и назначен за шеф на партия, която е директен израстък от службите неизбежно ще предузвиква отвращение и ще отпъжда много хора. А това, за съжаление, ще тежи върху решението на Евгений Михайлов като воденичен камък.

Накрая на този опит за анализ ще кажа следното:

Не е имало народен представител, който да говори толкова добре български език, колкото Лютфи Места в Българския Парламент, поне доколкото аз знам.

Не съм сигурен, че това е достатъчно, но все пак предизвиква уважение.

Който желае да хвърли камък по Евгений Михайлов, нека все пак се огледа дали не е добре да намери по-достойна цел, ако без хвърляне на камъни няма да се мине.

А все пак, за да завърша, не мога да не спомена, че от усмивката на Корнелия Нинова ме побиват тръпки...