Само ден преди изтичането на българския ултиматум, поставен от вицепремиера Красимир Каракачанов, премиерът на Македония Зоран Заев и външният министър Буяр Османи крият от обществеността какво точно се договаря с България по отношение на езика и идентичността. Те не разкриват какво конкретно изисква източната съседка да фигурира в анекса или документа, който трябва да подпише Скопие, за да бъде дадена зелена светлина за започване на преговори. Но съдейки по изявлението на Заев очевидно е, че България иска нещо, което дори той не може да осигури. Днес оптимизмът му изчезна, като се стигна до заключението, че въпреки че преговорите се водят до последната минута, е много вероятно декемврийската конференция да не се състои и българското вето да оцелее, коментира опозиционният македонски канал “ТВ Алфа“.
„Аз съм същият, който каза на 11 октомври, че е възможно да не постигнем споразумение с България за започване на преговори. "Не казвам, че ще постигнем споразумение, много вероятно е да не постигнем споразумение," каза премиерът Зоран Заев.
Както е известно, министърът на отбраната на България Каракачанов постави условие, като поиска анекс към Споразумението за добросъседство за решаване на проблеми като език, идентичност, история и признанието, че много македонски исторически герои са българи, включително Гоце Делчев, коментира каналът.
Буяр Османи, от друга страна, казва, че разбира необходимостта гражданите да знаят в каква посока се движат преговорите, но също така е решил да мълчи за ултиматума.
Има опасения, има определени различни очаквания, че там където можем, можем да дадем допълнителни аргументи, че тези опасения са неоснователни, че нашето намерение е да развием приятелски отношения с България и всяка държава-членка, но ако мога да го кажа така , ние ще представим най-достойно позициите на държавата и очакванията на гражданите в това отношение“, каза министърът на външните работи Буяр Османи.
Смекчаващо обстоятелство за вицепремиера е, че останалите 26 държави-членки вече са изградили хармонизирана позиция относно началото на преговорите. Остава обаче въпросът дали Македония ще премине червените си линии, що се отнася до исканията на България, завършва коментарът.
Фактор
„Аз съм същият, който каза на 11 октомври, че е възможно да не постигнем споразумение с България за започване на преговори. "Не казвам, че ще постигнем споразумение, много вероятно е да не постигнем споразумение," каза премиерът Зоран Заев.
Както е известно, министърът на отбраната на България Каракачанов постави условие, като поиска анекс към Споразумението за добросъседство за решаване на проблеми като език, идентичност, история и признанието, че много македонски исторически герои са българи, включително Гоце Делчев, коментира каналът.
Буяр Османи, от друга страна, казва, че разбира необходимостта гражданите да знаят в каква посока се движат преговорите, но също така е решил да мълчи за ултиматума.
Има опасения, има определени различни очаквания, че там където можем, можем да дадем допълнителни аргументи, че тези опасения са неоснователни, че нашето намерение е да развием приятелски отношения с България и всяка държава-членка, но ако мога да го кажа така , ние ще представим най-достойно позициите на държавата и очакванията на гражданите в това отношение“, каза министърът на външните работи Буяр Османи.
Смекчаващо обстоятелство за вицепремиера е, че останалите 26 държави-членки вече са изградили хармонизирана позиция относно началото на преговорите. Остава обаче въпросът дали Македония ще премине червените си линии, що се отнася до исканията на България, завършва коментарът.
Още от Свят
ЕП удари по проруската ос: започва проверка на путинското семейство, в която членува и „Възраждане“
Проверката ще установи дали ЕСН действително защитава принципите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека – задължителни условия за всяка европейска политическа партия.
Линдзи Греъм: Украйна надмина всички очаквания – сега е моментът Путин да бъде принуден към мир
Сенаторът подчерта, че именно това лято е най-подходящият момент да бъде оказан максимален икономически и политически натиск върху Кремъл
Най-голямата руска петролна рафинерия спря работа след украинска атака
Омският НПЗ се намира дълбоко в Сибир. Това е една от най-далекобойните украински атаки от началото на пълномащабната война