Археологически спекулации, които съществуват от десетилетия, са поставени под въпрос от ново проучване, което проследява истинския произход на композитния лък – технологичната иновация, която завинаги промени древното военно дело. Забравете за ранните датировки: изследване, ръководено от Габриел Шафа и публикувано в Journal of Archaeological Method and Theory, твърди, че това свръхмощно оръжие е късно нововъведение от бронзовата епоха, възникнало на едно-единствено място.

Досега се смяташе, че ранни версии на композитния лък са съществували още през 3300 г. пр. н. е. Но анализът на Шафа е категоричен: истинският, смъртоносен композитен лък, изработен от многослойна конструкция с дърво, рог и животински сухожилия, залепени заедно, се появява едва в Късната бронзова епоха, около 1600 г. пр. н. е.

Обикновеният дървен лък е бил най-силното далекобойно оръжие в продължение на векове. Но композитният лък е бил революционен. Компактният му дизайн събирал огромна сила, изстрелвайки стрели по-далеч и с много по-голяма пробивна мощ и точност.

Изследването отхвърля теорията за множество паралелни изобретения. Композитният лък е създаден само веднъж – най-вероятно в Близкия изток – в началото на второто хилядолетие пр. н. е.

Появата на оръжието е пряко свързана с други ключови иновации от същата епоха: колесниците със спици, опитомяването на конете и развитието на металургията, която използва бронз. Композитният лък е идеално допълнение към свята на бързите и маневрени войни.

Доказателствата от Долината на Царете

Най-старите запазени образци на композитни лъкове са открити в Египет, в некропола на Тива, включително лъкове, погребани с фараона Тутанкамон около 1300 г. пр. н. е.

Проучването обаче твърди, че Египет вероятно е възприел, а не е изобретил лъка. Тези ранни образци с характерна "ъгловата" форма – рязко огънати при дръжката – най-вероятно са внесени от северните региони като Сирия или Анатолия, където за пръв път еволюира колесничното военно дело.

Лъкът, който покори континента

След като е разработен, композитният лък се разпространява с невероятна скорост.

Индо-Иранските Групи: Конните култури, като ранните индо-ирански групи (Андроново и Срубна), действат като ключови преносители на тази технология през огромните евразийски степи.

Китай: Около 1200 г. пр. н. е. оръжието достига региона Синдзян в Китай. Там, в гробището Янхай, са открити над сто древни образеца – най-голямата известна колекция в света, демонстрираща еволюцията на лъка.
Скитите: През Желязната епоха, скитските конни стрелци от евразийските степи усъвършенстват композитния лък в неговата най-смъртоносна форма. Техният отличителен двойно извит дизайн (Double-bent design) става символ на степната война – достатъчно мощен да пробие броня, но компактен за стрелба от галопиращ кон.

Изследването на Шафа бележи обрат, като опровергава спекулациите за многобройни изобретатели на лъка. То доказва, че лъкът е плод на един-единствен пробив, чието разпространение върви паралелно с това на колесницата и коня.

Шафа настоява за по-нататъшни интердисциплинарни изследвания, които да комбинират археологически, лингвистични и дори генетични данни. Учените планират да използват културната филогенетика (метод, заимстван от еволюционната биология), за да моделират как технологии като композитния лък са еволюирали и са се разпространявали в древността.