Основателят на Telegram Павел Дуров заяви, че е готов да изкупи скъпоценностите, откраднати от Лувъра в Париж, за да ги предаде след това на Лувъра в Абу Даби.

Това той съобщи в своя публикация. „Разбира се, имам предвид Лувъра в Абу Даби — никой не краде от Лувъра в Абу Даби“, подчерта Дуров.

Междувременно той разкритикува френските власти, като нарече обира на Лувъра „тъжен знак за упадъка на някога великата страна“. Той дори изрази мнение, че френските власти уж отвличат вниманието на хората с измислени заплахи, вместо да се справят с реалните проблеми.

Обирът на Лувъра

На 19 октомври от музея Лувър бяха откраднати осем уникални бижута само за четири минути. Те са част от историко-културното наследство на Франция.

Вчера световните медии публикуваха снимки на откраднатите бижута.

Лувърът в Абу Даби

Художественият музей „Лувър Абу Даби“ в столицата на Обединените арабски емирства бе открит през 2017 г. Там са изложени експонати от различни епохи и цивилизации, включително картини на Пикасо, Белини, Гоген и други.

През декември същата година в музея бе изложена най-скъпата картина на Леонардо да Винчи – „Спасителят на света“. Преди това произведението бе закупено на аукцион от саудитски принц, според тогавашни медийни съобщения.

А в края на март 2018 г. картината изчезна от музея и служителите заявиха, че не знаят къде се намира творбата на Леонардо да Винчи „Спасителят на света“.

faktor.bg

Неделният грабеж в Лувъра – най-шумният след кражбата на „Мона Лиза“ през 1911 г. – поставя сериозни въпроси относно нивото на сигурност на френските музеи, които все по-често стават обект на нападения от престъпни групи.

Мерките за сигурност „не са сработили“ и не са успели да предотвратят голямото ограбване, което се е отразило негативно на имиджа на страната, заяви френският министър на правосъдието Жералд Дарманен.

„Хората успяха да паркират подемник за мебели в центъра на Париж, за няколко минути да качат на него хора, които да откраднат безценни бижута, и да създадат ужасен имидж на Франция“, каза Дарманен.

Крадците, въоръжени с електрически инструменти, проникнаха в най-посещавания музей в света през деня, откраднаха осем предмета, считани за безценни, и след това избягаха на скутери.

Има опасения, че ако престъпниците не бъдат заловени в най-близките дни, откраднатите предмети, включително диамантеното и изумрудното колие, подарено от император Наполеон на съпругата му, ще бъдат разглобени и изнесени от страната.

Как се случи кражбата

Четирима маскирани крадци с помощта на камион, оборудван с механичен подемник, проникнаха в Галерия Аполон през балкона, излизащ на брега на река Сена.

На снимките от мястото на инцидента се вижда, че към прозореца на втория етаж е имало стълба, монтирана на автомобила.

Двама от крадците разрязват стъклените панели с помощта на акумулаторен дисков трион и проникват в музея.

След това те заплашили охранителите, които евакуираха сградата.

Крадците счупили стъклените витрини и откраднали бижута, които са украсени с хиляди диаманти и скъпоценни камъни. Обирът отнел само седем минути.

Според предварителния доклад, във всяка трета стая в частта на музея, където е станало обира, не е имало камери за видеонаблюдение, съобщават френските медии.

Какво е било откраднато

Според данните на властите, крадците са откраднали осем предмета, включително диадеми, колиета, обици и брошки. Всички те датират от XIX век и някога са принадлежали на френските кралски и императорски семейства.

Френското министерство на културата съобщи, че сред откраднатите предмети са:

1. две брошки, корсажна панделка и диадема на императрица Йожени, съпруга на Наполеон I;

2. смарагдово колие и обица от колекцията на Мария-Луиза, съпруга на Наполеон I;

3. колие, чифт обеци и диадема, принадлежащи на Мария Амалия (баба на българския цар Фердинанд І – бел. БГНЕС), съпруга на крал Луи-Филип I, и Хортензия Богарне, майка на Наполеон III.

Всички тези предмети са украсени с хиляди диаманти и други скъпоценни камъни.

Още два предмета, включително короната на императрица Евгения, бяха намерени недалеч от мястото на престъплението – вероятно крадците са ги изхвърлили или изгубили по време на бягството си. Властите ги проверяват за наличие на повреди.

По-голямата част от кралските регалии на Франция са били загубени или продадени след революцията от 1789 г. (през последните 3 години част от френските кралски бижута принадлежали на принцеса Клементина и от там на българското царско семейство бяха продадени на търгове от „Сотбис“ и се превърнаха в хит сред колекционерите – бел. БГНЕС), но някои предмети са били спасени или изкупени обратно. По-голямата част от това, което се е намирало във витрините, обаче, датира от XIX век и е принадлежало на императорските семейства на Наполеон и неговия племенник Наполеон III.

Френският министър на вътрешните работи Лоран Нунес описа откраднатите бижута като „безценни“ и „с неизмерима историческа стойност“.

Професионалисти

Според Нунес, хората, които обраха галерията „Аполон” в неделя сутринта, явно са били професионалисти.

Те са знаели какво им трябва, предварително са „проучили територията”, действали са по прост, но ефективен план и са отнесли плячката и са изчезнали за не повече от седем минути.

Нунес призна, че знае за „голямата уязвимост“ на системата за сигурност на музеите във Франция.

Френските медии съобщават, че в предварителния доклад на Сметната палата (който трябва да бъде публикуван през ноември) се посочва, че една трета от стаите в крилото, където е извършен обирът, не са оборудвани с камери за наблюдение.

Президентът Еманюел Макрон определи кражбата като „нападение срещу наследството, което ценим, защото то е нашата история“.

А Натали Гуле, член на финансовата комисия на френския Сенат, заяви пред Би Би Си, че това е „много болезнен“ епизод за Франция.

„ Всички сме разочаровани и възмутени“, каза тя и добави, че „е трудно да се разбере как това е могло да се случи толкова лесно“.

В интервю за Би Би Си Гуле разказа, че алармената система на галерията се е повредила малко преди кражбата и „трябва да се изчакат резултатите от разследването, за да се разбере дали алармената система е била изключена“ .

Въпреки това, в изявлението на Министерството на културата се посочва, че алармената система е заработила. Пет служители на музея, които са били в галерията или в близост до нея, са действали в съответствие с протокола, като са се свързали с охраната и са осигурили безопасността на посетителите.

Какво ще се случи с откраднатите бижута

Според Гуле откраднатите бижута ще бъдат „използвани в схема за пране на пари“.

„Не мисля, че имаме работа с аматьори. Това е организирана престъпност и те нямат абсолютно никаква морал. Те не ценят бижутата като част от историята, а само като начин да изперат мръсните си пари“, добави тя.

Около 60 следователи работят по този случай, а прокурорите заявиха, че според тях крадците са действали по поръчка на престъпна организация.

Следователите изучават записите от камерите за видеонаблюдение по маршрута на бягството.

Министърът на правосъдието Жералд Дарманен в интервю за радиостанция France Inter изрази увереност, че полицията в крайна сметка ще арестува крадците.

Крис Маринело, изпълнителен директор на организацията Art Recovery International, специализирана в издирването и връщането на откраднати и разграбени произведения на изкуството, обаче казва, че ако крадците не бъдат заловени в рамките на следващите ден-два, откраднатите скъпоценности най-вероятно няма да бъдат намерени.

„Сега тече надпревара“, каза Маринело в интервю за Би Би Си. „Те могат да хванат престъпниците, но няма да могат да върнат бижутата.“

Короните и диадемите, откраднати по време на обира, могат лесно да бъдат разглобени и продадени на части.

Крадците „няма да ги съхраняват в цялост и безопасност, те ги разглобяват, претопяват благородните метали, префабрикуват скъпоценните камъни и прикриват следите от престъплението си“, каза Маринело, добавяйки, че ще бъде трудно да се продадат тези скъпоценности в оригиналния им вид.

Френската полиция „знае, че в следващите 24-48 часа, ако тези крадци не бъдат заловени, това означава, че тези предмети отдавна са изгубени“, каза той.

Сигурност на музеите

По-рано тази година служителите на Лувъра се обърнаха към френското правителство с молба за помощ при възстановяването и реконструкцията на остаряващите изложбени зали на музея и осигуряването на по-качествена защита на изложените в него произведения на изкуството.

По това време френският президент Еманюел Макрон обеща, че Лувърът ще бъде препроектиран в рамките на проекта „Нов ренесанс“, чиято стойност се оценява на 700–800 млн. евро. Проектът включва засилване на мерките за сигурност.

Две неотдавнашни кражби от музеи във Франция вече накараха властите да обърнат внимание на нарастващата дързост на престъпните групи, занимаващи се с кражба на произведения на изкуството. Министерството на културата разработи план за засилване на сигурността, който постепенно се въвежда в цяла Франция.

През септември крадци откраднаха експонати от златна руда от Музея по естествена история в Париж. Златото струваше около 600 000 евро и вероятно е било лесно реализирано на черния пазар.

През септември крадци откраднаха порцелан на стойност 6 милиона евро от музея в Лимож – град, някога прочут с порцелановите си съдове. Възможно е кражбата да е била поръчана от чуждестранен купувач.

Кражби в Лувъра

В Лувъра се съхраняват хиляди произведения на изкуството, известни по целия свят, и толкова по-малко известни, но не по-малко значими от културна гледна точка предмети.

Но за 230-годишната си история кражбите са били относително малко — главно благодарение на строгата система за сигурност.

Най-известната кражба се случила през 1911 г., когато била открадната „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Тогава престъпникът се скрил в шкафа през нощта, а на сутринта успял да свали картината от рамката, да я увие в халата си, да я пъхне под мишницата си и да излезе.

Полицията разпитва поета Гийом Аполинер и художника Пабло Пикасо. Но виновникът се оказа италианец, който от чувство за национална гордост искал да върне картината в Италия.

Тя беше намерена три години по-късно във Флоренция и върната в Париж. По това време картината не беше толкова известна, колкото сега.

През 1983 г. от Лувъра изчезнаха някои елементи от доспехи от XVI век, които бяха открити едва през 2011 г.

Съвсем наскоро, през 1998 г., беше открадната картина на художника от XIX век Камил Коро. Картината „Le Chemin de Sevres” (Пътят към Севр) просто беше свалена от стената и никой не забеляза това. В резултат на това системата за сигурност на музея беше сериозно засилена. Въпреки това, изчезналата картина така и не беше намерена. І