Вятърната енергия от десетилетия е обект на ожесточени дебати. Един от най-разпространените аргументи срещу нея е твърдението, че вятърните турбини масово убиват птици и представляват сериозна заплаха за дивата природа. Нови анализи на научни данни обаче показват, че реалната картина е много по-сложна и че мащабът на проблема често е силно преувеличен, съобщава научното издание ZME Science.

Историческият произход на този мит може да се проследи до края на 80-те години на XX век, когато вятърният парк Алтамонт Пас в Калифорния се превръща в символ на конфликта между възобновяемата енергия и защитата на дивата природа. Хиляди малки турбини, разположени по основни миграционни маршрути, водят до значителен брой сблъсъци с птици, включително златни орли. Случаят получава огромно медийно внимание и дълго време формира общественото възприятие, че вятърните електроцентрали представляват сериозна заплаха за птиците.

Днес, близо четири десетилетия по-късно, натрупаните научни данни показват, че макар вятърните турбини действително да причиняват смърт на птици, техният принос към общата смъртност е сравнително малък. Според оценки в Съединените щати турбините причиняват между 140 000 и 681 000 смъртни случая на птици годишно. Макар числата да звучат значително, те са несравними с други източници на риск в човешката среда, посочва ZME Science.

Сблъсъците с електропроводи например водят до между 12 и 64 милиона загинали птици годишно. Автомобилният транспорт причинява между 89 и 340 милиона смъртни случая. Стъклените фасади на сгради се оказват още по-голяма заплаха, като според оценки те убиват близо един милиард птици всяка година. Най-големият фактор обаче са домашните котки, които в Съединените щати убиват между 1,3 и 4 милиарда птици годишно.

Изследванията показват и друга важна перспектива – сравнението между различните енергийни източници. Когато се разгледа смъртността на птици спрямо произведената енергия, вятърната енергия причинява средно между 0,27 и 0,4 смъртни случая на птици на гигаватчас електричество. При изкопаемите горива този показател достига около 5,2 птици на гигаватчас, главно заради унищожаването на местообитания, замърсяването с живак и киселинните дъждове.

Учените обясняват, че сблъсъците с турбини се дължат на специфични зрителни особености. При висока скорост на въртене перките се превръщат в полупрозрачно размазано изображение, което птиците трудно възприемат като твърд обект. Явлението, известно като „motion smear“, създава илюзия за свободно пространство между перките, което може да доведе до фатални сблъсъци.

Съвременните вятърни турбини обаче са значително по-безопасни от ранните конструкции. Те са по-големи, разположени на по-голямо разстояние една от друга и се въртят по-бавно. Това намалява вероятността от сблъсък и прави турбините по-видими за птиците.

Научните експерименти показват и конкретни решения за допълнително намаляване на риска. Едно от най-известните изследвания е проведено във вятърния парк Смьола в Норвегия, където учените установяват, че боядисването на една от трите перки в черно значително подобрява видимостта на турбината. Резултатът е намаляване на смъртността на птици с около 70 процента.

Други технологични решения използват изкуствен интелект и камери с висока резолюция, които следят въздушното пространство около турбините. Когато система засече приближаваща птица, турбината може временно да намали скоростта или да спре. Тестове в Съединените щати показват, че подобни системи могат да намалят смъртността на орли с над 80 процента, без съществено да влияят върху производството на електроенергия.

Планирането на нови вятърни паркове също се е променило значително. С помощта на GPS проследяване на мигриращи птици и екологични модели учените могат да определят зоните с най-висок риск и да избягват изграждането на турбини по ключови миграционни маршрути.

Въпреки че проблемът не трябва да бъде пренебрегван, много учени подчертават, че по-голямата заплаха за птиците в дългосрочен план е климатичната промяна. Според оценки на орнитологични организации повишаването на температурите, загубата на местообитания и все по-честите екстремни пожари могат да застрашат огромна част от птиците в света през следващите десетилетия.

Натрупващите се научни данни показват, че въпросът не е дали вятърната енергия има въздействие върху природата, а как това въздействие може да бъде намалено чрез по-добро планиране и технологии. Съвременните решения вече показват, че е възможно да се развива възобновяема енергия, без това да води до масово намаляване на популациите на птици.