Лятото е времето на дългите и топли дни, носещи приятни емоции и добро настроение. Буквално се забравя за простудните заболявания, но на ред идват други, типични за сезона. Високите температури благоприятстват увеличаването на стомашно-чревните инфекции, както и хранителните разтройства. Наричат се най-общо ентероколите, които освен остри, могат да бъдат и хронични.
 
Ентероколитът е сериозно заболяване на стомашно-чревния тракт. От наименованието още личи, че става въпрос за възпалителен процес. Той може да се дължи от една страна на инфекциозни причинители, а от друга на автоимунни механизми и много други. Разграничаването на острите от хроничните чревни страдания нерядко е трудна задача. Това обаче е жизнено важно за правилната диагноза и лечение.

Остър ентероколит - какво е типично за него?
 
Това понятие е твърде общо и обединява в себе си острите възпалителни процеси, обхващащи тънкото и дебелото черво. Най-често те засягат самосоятелно тънките черва (развива се ентерит). Обикновено се дължи на токсините, отделни от бактериални причинители. Това стои в основата на хранителните токсикоинфекции след консумиране на заразена или престояла храна, най-вече месни продукти. Вирусите са също особено чести през летния сезон.
 
Развива се възпаление на повърхностните слоеве на чревния тракт, водещо до нарушение в тяхната дейност и функция. Протичането при острите инфекции обикновено е тежко. Често болните го свързват с консумиране на съмнителна храна или контакт с друг болен. Развиват се умерена до тежка диария, повръщане, болки в корема, безапетитие, обезводняване. Завишената температура насочва към вирусна генеза.
 
Овладяването на болестния процес става в домашна обстановка, а в тежките случаи в болница. Налага се адекватна диета, добро хидратиране на организма и прием на пробиотици. Обикновено възстановяването е бързо и без трайни последици върху структурата и функцията на чревния тракт. Не се придобива имунитет и подобни епизоди могат да се повтарят многократно през живота от различни причинители. 

Хроничният ентероколит обикновено се дължи на имунно обусловени възпаления
 
При него се наблюдава по-бавен и постепен ход на възникване и съответнно лечение. Причините са разнообразни и нерядко до тяхното диагностициране се достига след изключване на остър възпалителен процес, неовладяващ се от лечение. Един от най-честите причини е язвеният колит, дължащ се на автоимунни механизми. Наблюдава се обаче и радиационен ентероколит след лъчелечение и много други.
 
При тях настъпват тежки и често не напълно обратими увреждания на чревната лигавица. Наблюдават се разязвявания, кървене и нерядко засягане на по-дълбоките слоеве на стената. В хода на болестта и след проведено лечение може да настъпят трайни деформации на лигавичния слой, цикатрикси, натрупване на съединителна тъкан и следователно нарушение в чревната функция.
 
Оплакванията най-често се изразяват в промяна на ритъма на дефекацията. Болните съобщават за нощни изхождания. Наблюдават се примеси от слуз и дори периодично кръв. Има неспецифични и разнообразни коремни болки. Подуване и повече метеоризъм също могат да влошават състоянието на засегнатите. Може да се отслабне на килограми, да се развие анемия, недохранване и т.н. Оплаквнанията имат своите типични влошавания и подобрения, но обикновено тормозят болните месеци и години. Това нарушава дневния ритъм, работоспособността, социализацията на засегнатите.
 
От автоимунни ентероколити, каквито са например язвения колит, болестта на Крон и т.н. се засягат обикновено млади хора межди 15 и 40 години. Жениският пол е по-застрашен спрямо мъжкия. Освен генетични фактори за възникването им се обсъжда още ролята на нервната система, имунитета, начина на хранене и наслагването на инфекциозни причинители. Хроничните ентероколити се успокояват през летния сезон. Влошават се при неправилно хранене, нервно напрежение и т.н.
 
Как да се разграничат двете състояния?
 
Най-важно от всичко е болният да разкаже подробно и изцяло своите за олаквания, тяхното начало и всичко останало от своето здравословно състояние. Клиничното състояние, тоест начина на протичане и симптомите, могат да насочат лекаря към правилната диагноза. При острите инфекциозни ентероколити се разчита на микробиологичните и кръвни изследвнаия. При хроничните често се налага провеждане на фиброколоноскопия и биопсии.4315

(puls.bg)