България официално поема ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. под мотото "Съединението прави силата". Девизът е свързан с българската история, но отразява и идеята за обединена и солидарна Европа.

Българското председателство ще работи за "сигурна, стабилна и солидарна Европа", а трите основни послания са "консенсус, конкурентоспособност и кохезия".

В логото на българското председателство са включени три от символите, които представят българската идентичноста - кирилицата, шевицата и трикольорът. Идеята е да се покаже, че България е неделима част от Европа, но и в същото време да се представи това, което ни прави уникални сред другите страни, предава БТА.

Според министър Лиляна Павлова председателството ще ни даде възможност да променим имиджа на страната ни и да покажем силните си страни. Намерението е по време на председателството да покажем културно-историческото наследство, природата, човешкия потенциал, капацитета на младите хора и така да се създадат предпоставки за популяризиране на България като място за инвестиции, за бизнес, за туризъм. По време на председателството в менюто ще бъде представена българската кухня, ще се предлагат българско вино и други български напитки, а български новостартиращи компании пък ще могат да правят изложения в НДК.

В календара са предвидени близо 300 събития, които ще се състоят в България. Освен в София, те ще бъдат организирани и във Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново и др.

България ще бъде домакин на една среща на върха с участието на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС и страните от Западните Балкани. Ще се съсътоят 12 неформални заседания на Съвета на ЕС и над 20 срещи на високо равнище, срещи от парламентарното измерение. На експертно ниво е предвидено да се проведат над 170 срещи и заседания, а под егидата на председателството - още около 85 събития.

Очакват се поне 22 хиляди гости у нас. Преди официалното откриване на 11 януари, ще има детско откриване на първото българско председателство на Съвета на ЕС MegaDojo Sofia 1.0 на 6 януари в НДК, което се очаква да събере над 300 деца от цялата страна. Инициативата е на CoderDojo Bulgaria и Дигитална национална коалиция.

Тази вечер пък началото на председателството ще бъде отбелязано с празничен новогодишен концерт "Духът на Европа" в НДК под патронажа на министрите Лиляна Павлова и Боил Банов. От 2 януари ще бъдат пуснати в обращение две монети, посветени на българското председателство - сребърна възпоменателна монета с частично позлатяване е с номинална стойност 10 лева в тираж от 3000 броя, и монета с номинална стойност от 2 лева, която ще е в тираж от 500 000 броя, а вече е валидирана и специална пощенска марка "Първо Българско председателство на Съвета на ЕС".

Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по три страни. "Тройката" определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя своя шестмесечна програма. България е заедно с Естония и Австрия.

Страната ни очерта четири приоритета на председателството си, които са свързани с предизвикателствата и важните решения пред ЕС.

Единият е бъдещето на Европа и младите хора - икономически растеж и социално сближаване. Водещи за страната ни ще бъдат Многогодишната финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата селскостопанска политика, Икономическият и паричен съюз, устойчивата и ориентирана към бъдещето околна среда, културата като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на ЕС, както и младите хора.

Вторият приоритет е стабилност и сигурност, който включва съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, отбранителен съюз.

Друг важен приоритет е европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани. Министър Лиляна Павлова обяви, че искаме председателството ни да е не само българско, но и балканско. Амбицията е да се направи ясен план за действие, с конкретни стъпки за всяка от държавите, но без да се създават нереалистични очаквания. Освен това целта е да се положат усилия за по-голяма подкрепа за подобряване на пътната, железопътна, въздушна, дигитална, образователна и енергийна свързаност.

Четвъртият приоритет за България е дигиталната икономика и умения за бъдещето. В тази област се включват единният цифров пазар в ЕС, киберсигурността, директива за авторските права, свободен поток на нелични данни, кодекс на електронните комуникации, електронна защита на личното пространство, връзката между образованието и изискванията на бъдещия пазар на труда.

Страната ни поставя фокус върху младите хора, които са общата инвестиция в бъдещето и трябва да имат възможности за образование и развитие. Сред задачите са модернизация на европейските образователни системи и учебни програми, засилването на социалното приобщаване, въвеждане на технологиите във всички нива на образователната система.

Заявката е българското председателство да е "председателство на гражданите" и посредник, който търси баланса и консенсуса по важните за европейските граждани теми, като крайната цел е утвърждаването на силна, цифрова и единна Европа.

Проектът на приоритетите на ротационното председателство бяха подложени на обществен дебат в продължение на близо шест месеца. В цялата страна имаше обществени дискусии, за да може да се постигне максимално широк национален консенсус по стратегически важните за България теми.

България получи висока оценка за готовността си да поеме председателството на Съвета на ЕС, след като правителството на Бойко Борисов се срещна с Колежа на комисарите в Брюксел. Приоритетите и подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз получиха висока оценка и от председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и лидерите на групите в ЕП по време на визитата им в София.