След 16 години управление на християндемократите Германия има канцлер, който не се казва Ангела Меркел, но с него идва и друга промяна.

Кой влиза в канцеларията в Берлин и във федералното правителство не е важно само за германците, а и за всички европейци - най-голямата европейска икономика има традиционна тежест в общите въпроси на евросъюза, а за начина, по който я упражняваше, Меркел получаваше както критики, така и похвали.

Новата германска коалиция тип "Светофар" (заради цветовете на партиите в нея) може да е последното парченце от пъзела, нужно за промяна на континента в момент, когато Европа отново трябва да се опитва да опровергае клишето, че общоевропейското се изгражда в кризисни ситуации, пише за "Политико" бившият лидер на либералите в европарламента Ги Верхофстад.

Вероятно това се основава в голяма степен на програмата, заложена в коалиционното споразумение от 177 страници, сключено между социалдемократи, либерали и "Зелени".

Какво е известно за плановете на новата, водена от Олаф Шолц германска коалиция за Европа, как ще се отрази това на предизвикателствата пред блока във вътрешната реформа и във външната политика?

"Европейска Германия"

Коалицията, освен че заявява ясно подкрепа за "европейска Германия", иска и реформи в Европа. И трите партии са съгласни, че трябва да се подсили ролята на Европейския парламент.

Те мислят и стъпка по-далеч - към евроизборите през 2024 г., след които редовният им мандат би трябвало да е в третата си година. Ако след тях Урсула фон дер Лайен или друг германец не оглавява комисията, следващият еврокомисар на страната ще е посочен от "Зелените".

Интересен елемент е и подкрепата за процес на реформи, който - включително през Конференцията за бъдещето на Европа - след години би приближил Европа до идеята за федерация.

Такава реформа обаче е далеч отвъд мандата на коалицията "Светофар". Като начало кабинетът на Шолц си поставя ясна задача за промяна: да се увеличи делът на случаите на вземане на решение с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, където това е възможно, за да се улеснят реформите, когато мнозинството държави ги желаят. "Квалифицирано" е мнозинство от 55% от европейските държави, чийто сбор на населението представлява 65% от общото на блока.

Климат

Влизането на "Зелените" във властта може да се окаже път към поемането на по-сериозни ангажименти на Германия към зеления преход на Европа. Първите заявки за това вече са факт: трипартийната коалиция договори отказ от въглищата 8 години преди първоначално обявения срок, 2038 г.

Трите партии записаха и нулевата неутралност като цел преди обявената общоевропейска - първата се очаква през 2045 г., а втората през 2050. Те искат увеличаване на ролята на по-чистия жп транспорт в товарните превози в Германия, а това може да тласне промяната и в други части на Европа.

"Светофарната коалиция" обаче вероятно ще влиза и в разногласия с други членки по темата. Пример е Франция. "Зелените" се противопоставят и на смятани за "по-чисти" източници като въглищата и атомната енергия, но на последната силно разчита Франция, а газът остава важен за редица други държави и на запад, и на изток.

Дори да не помогнат да се постигне климатичен консенсус в Европа, новите управляващи в Германия ще я тласнат напред по пътя към климатичната неутралност: важен е приносът на всяка държава, още повече на водещата икономика.

Върховенство на закона

Според текста на споразумението Германия ще поеме "специалната си отговорност" като най-голяма държава в ЕС, за да гарантира, че блокът държи на ценностите си и върховенството на закона "както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план".

"Призоваваме Европейската комисия... да използва съществуващите инструменти на върховенството на закона по-последователно и своевременно", се казва в коалиционното споразумение.

Тази заявка е важна, защото в последните години с несклонността на Германия за твърд подход към Полша и Унгария се свързва задълбочаването на проблемите с върховенството на закона. В търсенето на компромисни решения с тях Берлин често имаше централна роля. Поддръжниците на политиката на Меркел, обратно, изтъкват, че без нейното желание да ангажира политически хора като Виктор Орбан и Матеуш Моравецки нямаше да има пробив в кризи като тази от миналата есен, когато Унгария и Полша блокираха евробюджета.

За "Евронюз" Амандин Креспи, която преподава политология в Свободния университет на Брюксел, казва, че отношението на ЕС към действията на държави като Полша и Унгария скоро може да се промени.
"Новото правителство, излежда, е решено на по-твърд подход към Полша и Унгария", казва тя, но призовава за изчакване да се види дали евролидерите могат да формират "общ фронт".

Великобритания

Подкрепя се твърда политика към Великобритания за изпълнението на сделката за Брекзит - особено в частта за Северна Ирландия, за да няма санкции. Лондон е давал сигнал, че условията, договорени миналата година около Коледа (в последния възможен момент, за да има сделка), не го устройват и може и да не прилага някои от разпоредбите.

Икономика и финанси

Коалицията ще иска укрепване на икономическия и монетарен съюз и е готова за реформа на Пакта за стабилност и растеж на съюза, показал според партиите "гъвкавостта" си в условията на пандемия и търпящ доразработване, за да се "гарантира растеж, да се поддържа устойчивостта на дълга и да се осигурят устойчиви и благоприятни за климата инвестиции".

Има разбирателство и за нуждата да бъде подкрепяна схемата на ЕС за гарантиране на депозитите като част от усилията за завършване на банковия съюз.

Има обаче и ясна червена линия: ограничаване на употребата на еврооблигации след създадения прецедент заради коронавирусната криза миналата година, за да не се поема повече колективен дълг на пазарите от договореното. Това е искане, от което бъдещият финансов министър Кристиан Линднер едва ли ще отстъпи.

Сигурност

"Стратегическият суверенитет" на Европа трябва да се укрепи, смята новото правителство и това е добра новина за партньори като Франция, работили в тази насока в последните години. "Централен стълб" обаче остават трансатлантическите отношения, а НАТО - "незаменим елемент" в сигурността.

Германия ще остане част от споразумението на НАТО, при което държави без собствени ядрени оръжия (като Германия) участват в планирането и логистиката за употребата на ядрени оръжия от страна на НАТО.

Русия

Акцентът върху "върховенството на закона" и във външнополитически, а не само във вътрешнополитически план е свързано и с влизането на "Зелените" във външното министерство. Аналена Бербок, съпредседател на партията, обещава, че човешките права ще са в центъра на германската дипломация и с Русия, и с Китай.

Първият приоритет в тази посока се очаква да е сегашната криза по границата между Русия и Украйна. "Зелените" изразяват силно проукраински позиции и дори социалдемократите да са по-предпазливи към Москва (каквато бе Меркел), най-малкото тонът на посланията, идващи от Германия, включително по време на заседания в ЕС, ще се промени.

Вчера пресслужбата на Кремъл съобщи, че руският президент Владимир Путин е поздравил Шолц за встъпването му в длъжност с уверението, че разчита на "изграждането на конструктивен диалог" в международен план, какъвто би "отговарял на конкретните интереси на руснаците и германците".

Не всички в коалицията са привърженици на "Северен поток 2", газопровод, който ще транспортира руско гориво до Германия, заобикаляйки Украйна. Путин обаче заявил, че очаква "приемственост" по въпроса между Меркел и Шолц. Досегашният канцлер бе твърдо зад проекта, но в коалицията има различни позиции за него и предстои различията да бъдат изгладени в момент, когато още няма регулаторно одобрение нито от Берлин, нито от Брюксел за тръбата.

Китай

От гледна точка на коалиционното споразумение общото между Русия и Китай в подхода на Германия ще е, че политиката към тях ще се базира повече на човешките права. Друго общо, което не е записано в текста, вероятно е, че промяната в отношенията и с двете може да е трудна задача.

Темата е изключително актуална за Европа. Съревнованието между САЩ и Китай само се задълбочава и Вашингтон дава постоянни знаци, че Старият континент трябва да вземе страна. В самата Европа се чуват гласове, че това е нужно, за да не пострада блокът от сблъсъка. Именно тук новата власт направи заявка за най-голямата промяна - по-твърд тон, вместо досегашния предпазлив на Меркел.

От европейска гледна точка Китай (по думите на върховния външнополитически представител Жозеп Борел) е "както икономически конкурент и системен съперник, така и нужен партньор в предизвикателствата на XXI в." Търговският обмен между водещата европейска икономика и азиатския гигант, както и съществуващите партньорства, обаче не предполагат лесното нагаждане на Берлин - често внимателен по китайските въпроси - към нов подход в отношенията.

От една страна, смята Маркус Цинер от German Marshall Fund, Китай ще е една от големите разделителни линии в правителството - дори само ако си помисли човек за "Фолксваген" ("всяка втора кола или се продава на Китай, или е произведена в Китай"). Едновременно с това, очаква Цинер, вероятно ще има промяна най-малкото в реториката заради поемането на външното министерство от Бербок. Колко ще се промени за самата Европа обаче, зависи от това до каква степен Шолц ще се опитва да удържа външното министерство и до каква ще ѝ дава по-голяма самостоятелност. Самата Бербок заяви в скорошно интервю за "Тагесшпигел", че "красноречивото мълчание не е форма на дипломация, дори да се е възприемало така в последните години". Това бе явна критика към Меркел за мълчанието, избирала години наред, вместо да критикува политиката към уйгурите или Хонконг, Тайван или затягане на контрола върху китайското население. Промяната едва ли ще се хареса на страните в ЕС, които са част от проекта "Един пояс, един път".

В коалицията, изглежда, има консенсус за едно: спорното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай не може да бъде ратифицирано в момента, след като китайски санкции срещу евродепутати доведоха до замразяването на процеса. Меркел бе привърженик на споразумението.

Едновременно с това политиката, основана на ценности, към Китай лесно може да удари тавана си, отбелязва анализаторът Томас О. Фалк за изданието The Diplomat.

Източник: Дневник