„Крайностите винаги дават обратен резултат, затова не приемам онази част от хората, които превърнаха коронавируса в своя лична истерия“. Това споделя в интервю за БНР Кремена Цветкова, което е преболедувала Covid-19 при наличието и на астматични и алергични синдроми.

„Подходих към болестта като към сезонна настинка, но и не приемам тази теза, че първите дни трябва да се лекуваш с чай, топла супа и валериан. Аз подхождам по-категорично и се лекувах по съвета на д-р Невена Радушева, на която искам тук да благодаря, защото нейните съвети са винаги в десятката.

Започнах веднага лечение с антибиотик, като първият ми тест беше отрицателен, но вторият се оказа положителен, след като в офиса се оказа, че има заразен колега.

Аз започнах веднага лечение, което даде и резултат. Имах само два-три тежки дни. Но наблюдавам, че много хора като че ли се възползват от ситуацията. Ако звъните с температура 37 и малко в Спешна помощ, това е тероризъм! Вие лишавате някой друг човек, който се нужда наистина от помощ, посочи още Цветкова.

По думите ѝ в цялата организация за пътя на пациента има създадени правила, но сякаш системата не се подчинява все още на тези правила.

След положителния ми тест, аз трябваше лично да отида в болница – това за мен е странно решение. Не получих обаждане от РЗИ, нито някакви препоръки. Аз не претендирам към това, но съм изненадана, защото ако бях прекарала тежко болестта – какво щеше да последва, пита се Кремена Цветкова.

Другото което ми прави впечатление, че 316 хиляди души са си взели болничен само в София – това са 109 милиона лева от Здравната каса. Според мен много хора се възползват от заповедта на министъра и след приключване на карантината, си вземат един месец болничен. Това са пари, които могат да отидат за медиците, споделя Цветкова и допълва: Това, че имаш право, не означава, че ти трябва да пресираш системата, защото ние приложихме ли като общество мерките – ако навън 30 човека са с маски, достатъчни са трима без маски. У нас глоби не се налагат. В Турция децата карат колела с маски в парка – ние обичаме да се оплакваме и да обвиняваме системата, но най-често ние взривяваме системата“.