Александър Левченко*

Украйна и Франция подписаха споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната на президентско ниво, което включва не само военно сътрудничество, но и индустриално партньорство. Подписването на споразумението от президентите на Украйна В. Зеленски и Франция Е. Макрон беше важно събитие с политическо значение не само в двустранен, но и с общоевропейски характер. Освен факта, че Франция се ангажира да подкрепи Украйна с въоръжение, обучение (включително пилоти) и съвместно производство на военна техника, споразумението акцентира върху стандартизацията и оперативната съвместимост на отбранителната техника, както и върху развитието на съвместна индустриална база.

Украйна ще поръча 100 изтребителя Rafale от Франция 

за оборудване на армията си. Доставките ще се извършват до 2035 г., цената на един изтребител е 100-150 милиона евро, в зависимост от оборудването и ракетите, които ще бъдат добавени към въоръжението му. Този самолет е определен като изтребител от поколение 4,5. Споразумението предвижда и доставка на оборудване за противовъздушна отбрана, по-специално зенитно-ракетните системи SAMP/T и ракети за тях, актуализирани съгласно най-новите технологии. Този комплекс може особено успешно да се бори с руски балистични ракети. 

Освен това Франция възнамерява 

да инвестира в украинската отбранителна промишленост

включително локализиране на производството и създаване на съвместни предприятия за поддръжка на оборудване и ремонт на оръжия, включително артилерия. Това се отнася до производството на артилерийски снаряди, радари и други компоненти за противовъздушна отбрана, ракети „въздух-въздух“ и бронирани машини. Постигнато е споразумение за обмен на научноизследователска информация в отбранително-промишления комплекс и за съвместна научноизследователска и развойна работа по създаването на приоритетни видове оръжия, по-специално дронове и средства за електронна борба.

Споразумението между Франция и Украйна се превърна в сериозен документ, който допринася за укрепване на европейската сигурност. Сътрудничеството с Украйна в отбранителния сектор позволява на Европа да има надежден партньор, който може да възпре по-нататъшната руска агресия в региона, което повишава колективната сигурност. Споразумението е насочено към развитие на евроатлантическото сътрудничество, по-специално стандартизацията и оперативната съвместимост на френските и украинските оръжия, доближавайки въоръжените сили на Украйна до евроатлантическите стандарти, което ще допринесе за по-нататъшната 

интеграция на Украйна в европейската система за сигурност

 укрепвайки сигурността на Европа на фона на съществуващите заплахи от Руската федерация. Планираното закупуване от Украйна на изтребители Rafale, най-новите системи за противоракетна отбрана SAMP/T и други оръжия осигурява поръчки на френския отбранително-промишлен комплекс и неговите европейски филиали, което носи директни ползи за производителите и социална стабилност в регионите, участващи в производството. Френските компании ще се възползват от разширяването на производствените вериги, достъпа до нови мощности в Украйна, което може да намали производствените разходи и да облекчи местните фабрики. Украинско-френските научноизследователски и развойни проекти позволяват на Франция и Европа като цяло да получат достъп до украински изследвания в областта на военното дело, боен опит и иновативни решения, като същевременно разработват нови технологии на европейско ниво. Съвместните производствени проекти позволяват на ЕС и Франция да 

създават стратегически запаси от оръжия и боеприпаси

да получават нови съвременни видове оръжия, което намалява зависимостта от трети страни и увеличава отбранителната автономност на Европа. Обменът на научна и техническа информация с Украйна в областта на военната индустрия допринася за иновациите във френската индустрия, което повишава нейната конкурентоспособност. 
Натрупаната научно-технологична научноизследователска и развойна работа в областта на отбраната ще позволи на Франция да разработва нови технологии, които ще имат граждански приложения, по-специално дронове, киберсистеми, укрепвайки технологичното лидерство на Европа. 

Саботажи и дронове в небето на страните от ЕС

В същото време Europe1 публикува информация, че неизвестен дрон е забелязан над жп гарата в Мюлуз във Франция, където се намира влак с танкове Leclerc. През последните месеци редица европейски държави, включително Германия, Дания, Норвегия, Белгия и Холандия, съобщиха за наблюдения на неидентифицирани дронове в близост до военни съоръжения, летища и критична инфраструктура. Тези инциденти се увеличиха по честота между септември и ноември 2025 г., като полетите на дронове причиниха временно затваряне на въздушното пространство в Копенхаген, Осло и Мюнхен, особено по време на масови събития като Октоберфест. Въпреки че източникът на изстрелванията не е официално идентифициран, повечето експерти смятат, че това е 

част от координирана руска кампания, 

насочена към психологически натиск, демонстриране на уязвимост и събиране на разузнавателна информация.

Освен това Москва продължава да използва военни самолети за провокации  близо до границите на НАТО, което засилва напрежението в региона. Един от най-показателните епизоди от тази вълна от инциденти се случи, когато три неидентифицирани дрона бяха регистрирани да летят над атомната електроцентрала Доел в Белгия. Този инцидент се вписва в общоевропейска тенденция, която предизвиква сериозно безпокойство сред страните от НАТО. Реакцията на Белгия беше незабавна: след заседание на Съвета за национална сигурност беше взето решение за разширяване на правомощията на Националния център за въздушна сигурност (NASC). Инцидентът в Мюлуз беше пореден сигнал за 

нарастването на хибридната активност 

на неидентифицираните дронове в Европа. Полетът на дрон над влак с френски танкове Leclerc показва евентуален интерес към военния транспорт и възможността за нарушаване на сигурността дори на добре защитени съоръжения. 

Русия традиционно използва инструменти за непряко влияние – кибератаки, информационни операции и разузнавателни полети – за да тества реакцията на Запада и да увеличи натиска върху съюзниците от НАТО. В този контекст полетите с дронове могат да се разглеждат като част от 

системна стратегия за дестабилизация, 

насочена към създаване на чувство за несигурност и демонстриране на безнаказаност. Увеличаването на посещенията с дронове все по-често се разглежда като отговор на Москва на засилените антируски действия на ЕС. Плановете за използване на замразени руски активи в подкрепа на Украйна биха могли да бъдат катализатор за нова вълна от хибриден натиск, насочен към сплашване на европейските правителства. Системните изображения на енергийни и военни съоръжения показват подготовка за евентуален саботаж или диверсия, което позволява на Кремъл 

да действа в „сива зона“ без открит конфликт, 

но с максимален политически ефект. Европейските правителства все по-често разглеждат тези инциденти като част от по-широка руска стратегия за водене на психологическа война. Масовите полети с дронове в близост до критична инфраструктура и военни бази са предназначени да демонстрират уязвимостта на европейските държави и да подкопаят доверието на гражданите в системите за сигурност. В същото време подобни действия предоставят възможност за събиране на разузнавателна информация за отбранителната инфраструктура на страните от НАТО.
В отговор на нарастващите заплахи от безпилотни летателни апарати, ЕС стартира 

инициативата „стена от дронове“,

предназначена да създаде единна система за защита на небето над Европа. Целта на този проект е да се противодейства на хибридните заплахи, по-специално на руските дронове, които все по-често нарушават европейското въздушно пространство. Идеята беше озвучена за първи път от Урсула фон дер Лайен през септември 2025 г., а техническите решения за проекта са отчасти базирани на украинския опит в противодействието на атаки с дронове. Реакцията на членовете на ЕС и НАТО показва засилена съвместна координация на отбраната в рамките на Алианса. След инциденти в Белгия, Германия и други страни, европейските партньори засилиха обмена на информация и разшириха правомощията на въздушните командни центрове. Подобни стъпки са насочени към създаване на 

единна система за наблюдение на дронове 

и предотвратяване на по-нататъшно нарастване на заплахата от потенциален враг. 
Същевременно, в интервю за Gazeta Wyborcza, полският генерал Павел Бялинови заяви, че саботажите и диверсиите от страна на беларуските и руските специални служби в Полша ще се увеличат. През последните месеци Полша стана известна с разкриването на дейността на няколко групи руски агенти. По-специално, в края на октомври в Полша беше разкрит заговор, свързан с дейността на руското разузнаване. Прокуратурата на страната започна разследване на саботажна група, която е подготвяла терористични атаки срещу Полша и други държави-членки на ЕС. Според разследването, група лица, действащи в интерес на руските специални служби, са планирали саботажни действия. По-специално, нападателите е трябвало да изпратят пратки, съдържащи взривни и запалителни вещества, от територията на Полша до Украйна. Те е трябвало да експлодират или да се възпламенят по време на транспортиране, отбелязват разследващите. Пратките не са се взривили, тъй като специалните служби са ги прихванали навреме. Тези дни обаче неизвестни лица взривиха стратегическа железопътна линия, водеща от Варшава до Украйна. Води се разследване, но няма съмнение, че руската страна е замесена.

*Александър Левченкое е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)