Годината е 1876, денят 20 април – една паметна дата в българската история. На този ден, преди 144 години, нашите деди се вдигат срещу цяла империя в името на едно – свободата. 

Макар действията им да не водят пряко до нея, техният бунт остава един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на най-висше благо. В този смисъл 20 април може да бъде наречен ден първи от поривът на българите да постигнат своето национално освобождение. Започналият въоръжен конфликт, записан в историята ни като Априлско въстание, след много перипетии довежда до възраждането на Българската държава. 

Няма да е пресилено, ако кажем, че тя се роди на 20 април 1876 пред Каблешковата къща,  където пуква първата пушка на жадните за свобода българи, дала знак за началото на въстанието. Тодор Каблешков обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото "Кърваво писмо". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна "Хвърковата чета", с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. 

Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и т.н.

Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже. А в спомените на предците ни остава като епопея на обречените. 

Дълбоко погрешно е обаче да свързваме Априлското въстание само с героичните битки при Зли Дол и Дряновския манастир, погрома над Ботевата чета и с Разловския бунт в Македония, организиран от групата „Българска зора“. Априлското въстание е събитието, което довежда до Цариградската конференция, до Руско-турската война, до Санстефанския догорвор, до Берлинския договор и в крайна сметка - до връщането на България на политическата карта на Европа. 

Може би свободата си България можеше и да не извоюва без Руско-турската война. Но първата пушка в международния конфликт, довел до нашето частично Освобождение, пукна край моста в Копривщица! Там, а не в Москва ние като народ сами започнахме войната довела до нашето Освобождение. А "Кървавото писмо" на Тодор Каблешко бе нашата декларация на независимост.

Затова може би е време да настояваме 20 април да се чества официално като Ден на Свободата!