На 31 август 1924 г.- в м. Равна бука край санданското село Сугарево е убит Тодор Александров, обединител и стожер на ВМРО, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Фактор
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Още от От редактора
Памет за героите! На 11 август 1877 г. е решителната битка за Шипка
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души, турците минават към отбрана,
Преди 111 години е полетял първият български самолет
Неговият създател Асен Йорданов става почетен гражданин на Ню Йорк, а името му е вписано и в паметта на мегаполиса - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи
Преди 140 години: Русофилски преврат мачка свободна България
Ако Русия ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар, пише Захари Стоянов, един от първите прозрял злокобната роля на Московията