На 31 август 1924 г.- в м. Равна бука край санданското село Сугарево е убит Тодор Александров, обединител и стожер на ВМРО, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Фактор
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Още от От редактора
Парижка мистерия тегне над смъртта на родолюбеца, изрекъл думите: "Да бъде проклета минутата, когато е стъпил руски крак в нашата земя!"
На днешната дата издъхва един велик българин, строител на съвременна България
Преди 32 години пада кабинетът на Доган и Беров - родоначалник на политическата мафия у нас
Според политическите анализатори с кабинета на “Беров” се слага началото на тясното преплитане на отношенията и връзките между политици, бизнес и тайните служби
Преди 110 години обявяваме война на Румъния, за да защитим Добруджа от руската „любов“
В средата на август 1916 г. румънските власти интернират насила десетки хиляди добруджански българи от селищата покрай границата в лагери на север в Молдова