На 31 август 1924 г.- в м. Равна бука край санданското село Сугарево е убит Тодор Александров, обединител и стожер на ВМРО, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Фактор
"Убийството на Тодор Александров оказва голяма щета върху революционното дело в Македония, защото отключва отново братоубийствените войни, чието начало е поставено през 1907 г. с убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов“, разказва Елена Александрова-уредник в Регионален исторически музей Благоевград
Защото Александров е възстановителят, обединителят и стожерът на организацията в едни много тежки времена.
Според Александрова има много хипотези в историческата наука относно убийството на Тодор Александров, физическите му убийци са известни и наказани от Иван Михайлов, но до момента не може да се каже категорично кой стои зад поръчката.
„Има различни предположения, по-голямата част от тях клонят към Александър Протогеров, който също е наказан от ВМРО.
„За делото на Т. Александров можем да кажем доста неща, защото той е известен и популярен, неговата звезда изгрява след 1906 г. , когато с него се свързва щипския войвода Мише Развигоров и участва в обединителните конгреси на организацията“, припомня д-р Александрова.
Революционната му дейност преминава предимно в скопския революционен окръг.
„Не може да се пропусне и ролята на Т. Александров в избухването на Балканската война, тъй като организираните от него през 1911 и 1912 години в Щип и Кочани стават един от поводите за избухването й“, смята историкът.
Александров участва в Балканската война с чета от 120 души, която освобождава Кукуш, включва се и в Първата световна война в щаба на действащата армия. Но той остава запомнен в нашето историческо наследство с възстановяването на организацията след 1919 г. и опитите му да обедини разединяващите се крила на ВМРО.
„Освен революционна, Александров има и просветителска роля в Македония, след като завършва Скопското българско педагогическо училище, къде с него се свързва Христо Матов, един от идеолозите на ВМРО. Впоследствие неговата просветителска роля е свързана с учителските му години във Виница, ЩИП и Кратово, където остава трайна диря, припомня д-р Елена Александрова. /БГНЕС
Още от От редактора
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева