Черна традиция в България е да бъдат разстрелвани премиери – Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Стамболийски и Андрей Луканов. Но само Димитър Петков е убит като действащ министър-председател на днешната дата преди 114 години.
Той е опълченец, участник в боевете за освобождението на България, кмет на София, председател на парламента. Около трагичния инцидент има и друга любопитна подробност – като подбудители са осъдени и двама журналисти.
Кървавата драма се разиграва в понеделник, на 11 март (26 февруари по стар стил) 1907 г. на софийския булевард „Цар Освободител”. Около 16.30 часа премиерът Петков тръгва на разходка към Борисовата градина, придружен от министрите Никола Генадиев, Лазар Паяков и ген. Михаил Савов. Четиримата са пазени само от един телохранител и един полицай, които вървят зад тях на разстояние около 20 крачки. Часът е точно 17, когато някакъв младеж ги пресреща, разминава се с тях, после се обръща рязко, вади пистолет и стреля четири пъти. Един куршум улучва премиера. Димитър Петков прави няколко крачки и издъхва. Дни преди това той казва: ”Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението ми”.
Нападателят се опитва да избяга към университета, но е арестуван от поручик Александър Константинов. Атентаторът се оказва видинчанинът Александър Петров - 23-годишен младеж, неуравновесен, невъздържан, регистриран за кражба. В София попада под въздействието на анархисти, които му внушават да извърши престъплението.
При разследването обаче изплуват и връзки с лидера на опозиционния Патриотичен блок Иван Евстатиев Гешов, който финансира критичния срещу правителството на Петков вестник „Балканска трибуна”.
Установява се, че на 24 февруари убиецът Александър Петров е бил в редакцията на вестника и се е срещал с директора му Иван Икономов и журналиста Геров. Именно те го подтикнали към пъкления план, заедно с други двама младежи - Геров и Бояджиев. Няколко месеца по-късно убиецът е осъден на смърт. Хранов и Икономов като помагачи – съответно на доживотен и на 15 години затвор. Оправдан е само журналистът Геров.
Княз Фердинанд утвърждава присъдата и на 3 юли 1907 г. Александър Петров е обесен в двора на Черната джамия (днес църквата „Св.Седмочисленици”) в София.
По ирония на съдбата фамилията дава три жертви на политическите борби, а историци днес говорят за проклятие на рода. След бащата, през 1924 г. е убит синът му Петко Д. Петков, а години по-късно, след идването на комунистите на власт и брат му - земеделският водач Никола Петков.

Още от От редактора
Роден е Богдан Филов: Министър председател, един от тримата регенти, убити от „народната власт“ през 1944 г.
Присъдата му от „народната власт“ е отменена чак през 1996 г. Ученият и политик е бил ректор на Софийския университет, директор на Българския археологически институт с музей, председател на БАН, регент от 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г.
132 години от смъртта на баба Тонка - светицата на българските освободителни борби
Тази велика българка дава курбан четири от своите деца за освобождението на България
Отива си Добри Войников, авторът на “Криворазбраната цивилизация” и “Покръщение на Преславский двор”
Възрожденецът и учител полага основите на българския театър и е деен участник в създаването на Българското книжовно дружество