15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Произходът се свързва с легенди и предания от езически времена. Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на двамата светци, наричани градушкари - Вартоломей и Елисей.

В народната митология Вида е образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век. 

Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден". Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото си и всеки съгрешил получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила.

Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата. Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота.

На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали. След неофициален спор между Трън, Годеч и Брезник, накрая Брезник „патентова” Видовден. На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и основно време за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии, на събора се представят основно фолклорни представления. От 1990 година се възстановява традиционното име на събора „Видовден”. В момента той се провежда пред читалището в град Брезник, като съхранява автентичния си характер.

Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и против слепотата. В тези райони Видовден е посветен на Св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и заклинание за здраве и благоденствие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все някога ще дойде този, Видовден се вплитат в един особен празник, точно в средата на годината.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.