През далечната 1899 година на 24 юли чешкият историк Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
Ето как е разчел народопсихологията на българите Иречек:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)....
121 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът иска реална промяна на системата, някои чака нови месии, които да му оправят живата. И пак се делим на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри... В 21 века обаче това не е просто съдба, а диагноза и национална трагедия.
Фактор
Ето как е разчел народопсихологията на българите Иречек:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)....
121 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът иска реална промяна на системата, някои чака нови месии, които да му оправят живата. И пак се делим на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри... В 21 века обаче това не е просто съдба, а диагноза и национална трагедия.
Още от От редактора
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена