На 3 август 1903 година, в разгара на Илинденско-Преображенското въстание въстаници от Вътрешната македоно-одринската революционно организация (ВМОРО) обявява създаването на Крушевската република.
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координирано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но действителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Османската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Фактор
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координирано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но действителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Османската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Още от От редактора
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин
Да помним: Преди 1012 години умира Самуил - най-трагичният български цар
Днес тленните му останки лежат в саркофаг, положен в столичния храм "Света София"