Днес се навършват 24 години от смъртта на журналистът Румяна Узунова - един от символите на свободата зад Желязната завеса. Стотици хиляди българи години наред виждаха единствения лъч светлина чрез предаванията й по „вражеското” радио „Свободна Европа”.
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Фактор
В периода 1971-1974 г. Румяна Узунова е редактор на в. “Литературен фронт”, откъдето е уволнена по идеологически причини. Спряно е телевизионното ѝ предаване “За и против”. През 1973 г. е заклеймена от Държавна сигурност като “противник на партийността в литературата”. От 1978 г. работи в “София-прес”.
Невъзможността да упражнява съвестно професията си, усещането за непоносимост на битието (описано добре от писателя Георги Марков), за нетърпимост към комунистическия режим довежда Узунова до решението да емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това тя е иззета от властите. От септември 1981 г. Узунова работи в нюйоркското бюро на “Свободна Европа” в Мюнхен, където остава до смъртта си.
През 1988 и 1989 г. прави близо 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче веле”, ББС и „Гласът на Америка”. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива. Въпреки симпатиите си, шефовете в „Свободна Европа” са принудени „да сдържат” своята сътрудничка – няколко пъти й е „отнет микрофонът” заради прекомерна пристрастност към българските дела у една служителка на все пак чужда радиостанция.
Румяна Узунова се завръща в България за първи път по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа”. В България се съхранява богатият ѝ документален и аудиоархив. Романът ѝ "Убийство в стил рококо" е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Много различен е от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа" - не само заради жанра, нещо като техен предтеча.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, които днес се съхраняват в Централния държавен архив.
Още от От редактора
Паметна дата: Страхът от св. Иван Рилски спрял турците, дошли да опожарят Рилския манастир
Светецът, закрилник на българите, е извършил много чудеса и именно заради това турците са го почитали като малък пророк
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.